ПРЕВЪРНАХ САМОТАТА ВЪВ ФЕТИШ...
ЗАБРАВИХМЕ КАК СЕ ОБЩУВА...
Млади хора се затворихме в себе си и свикнахме с това да се чувстваме сами... Стана нормално да живеем в стрес и безразлично да подминаваме стремежите на Сърцето си...
Стоим често скрити зад компютъра и играем роли...
Лъжем себе си, но Самотата не можем...
В ежедневието си срещаме хора - толкова различни от нас и нашите потребности...
Опитваме се после да наваксаме тази липса чрез чат, но сковани от предубедености и комплекси, не смеем да изразим идейната си същност дори тук - в това интернет пространство...
Търсим контакти, които да не ни обременяват, забравили, че човекът отсреща е същият обременен човек като нас...
Страхуваме се от сложността на контакта!
Искаме позитивизъм. Търсим една излишна преекспонираност на веселост - фалшивост някаква...
Забравихме, че сме големи вече хора и имаме своите оформени характери...
Забравихме, че сме емоционално обременени - всеки един от нас по различен начин... ...