ПРЕВЪРНАХ САМОТАТА ВЪВ ФЕТИШ...

ЗАБРАВИХМЕ КАК СЕ ОБЩУВА...

Млади хора се затворихме в себе си и свикнахме с това да се чувстваме сами... Стана нормално да живеем в стрес и безразлично да подминаваме стремежите на Сърцето си...
Стоим често скрити зад компютъра и играем роли...
Лъжем себе си, но Самотата не можем...
В ежедневието си срещаме хора - толкова различни от нас и нашите потребности...
Опитваме се после да наваксаме тази липса чрез чат, но сковани от предубедености и комплекси, не смеем да изразим идейната си същност дори тук - в това интернет пространство...
Търсим контакти, които да не ни обременяват, забравили, че човекът отсреща е същият обременен човек като нас...
Страхуваме се от сложността на контакта!
Искаме позитивизъм. Търсим една излишна преекспонираност на веселост - фалшивост някаква...
Забравихме, че сме големи вече хора и имаме своите оформени характери...
Забравихме, че сме емоционално обременени - всеки един от нас по различен начин...
Докато се плашим от Тъмното на Тъмното в Душата на Някой, ще се въртим в един фалшив и измислен от нас свят на Куртоазия към самите нас...
ДАЛИ ИСКАМЕ ТОВА...???!
Дали, затворили очи, ще елиминираме РЕАЛНОСТТА...
Дали, отричащи тъй нареченото Лошо, ще се почувстваме по-добри и позитивни личности...
Забравихме, че гледаме на човека срещу нас само и единствено с тези очи, с които НИЕ ИСКАМЕ ДА ГО ВИДИМ... :)
И КАКВО ВСЪЩНОСТ ОЗНАЧАВА ПОЗИТИВИЗЪМ...

Пиша това това тук и знам, че поне един човек ще се почувства по-добре от идеята НЯКОЙ ДРУГ да СПОДЕЛИ неговия свят, КОГАТО се чувства слаб, беден, ограбен, нищожен, угрижен - САМ!
НЕ Е НУЖНО МНОГО ДА НАХРАНИМ ЕМОЦИЯТА НА НЯКОЙ ДРУГ! НЕ Е НУЖНО МНОГО!
Дори когато нямаме нищо, винаги можем да кажем две думи само, НО!! - идващи от сърцето и стигащи в сърцето!!!!
Най-лесно отричаме това, което не познаваме, защото неговата непознатост за нас е плашеща... :)) А всъщност ние се страхуваме от самите нас!!!
Страхуваме се от нашата реакция в дадената ситуация и не знаейки как бихме реагирали (непознавайки себе си), ние категорично махаме с ръка и заклеймяваме индивида заключващо и отричащо... А защо е така??? И ДАЛИ ТОВА Е ПОЗИТИВЕН ПОГЛЕД С ОГЛЕД НА НАШЕТО ПОВЕДЕНИЕ... :)))
Дали сме в състояние да гледаме на себе си и другите от погледа на така наречената ''синя шапка'' :)))
Дали можем да надскочим собствения си егоизъм и забравили за АЗ-а си да подадем ръка на Някой, който се нуждае от това... :)) ?? Сега.
А?
Мммддддаааа! Искаме цветни хора, искаме светлина на характера, а какво правим, за да получим това...
Унифицирахме всичко... И себе си дори...

А дали сме се замисляли, че именно СЛОЖНИТЕ ХОРА са онези с будната сетивност...
Че именно ТЕ - онези, дето не можеш да ги разгадаеш... Дето са като едно тъмно пространство, в което можеш да се изгубиш и никога да не стигнеш до дъното на дъното, са тези, които МОГАТ ДА ТЕ ИЗНЕСАТ НА ГРЪБ, когато си паднал...
Те са Личностите, които могат да оценят Светлото в Душата :), защото под булото на Тъмното се крие ТОПЛОТО НА ТОПЛОТО... :) (Слънцето, когато залезе, не престава да бъде Слънце...)
Кой е позитивният човек???
Този, който ще ти бие два шамара, влачещ те за косите... псуващ, корящ...
Или този, който когато си гладен и болен, ще те потупа с приятелска усмивка на уста и ще ти каже: Мисли позитивно! :) Всичко е наред! :) Не унивай!...
И ЩЕ СИ ТРЪГНЕ... - ОСТАВИЛ ТЕБ В КАЛТА НА СОБСТВЕНОТО ТИ СТОМАШНО СЪДЪРЖИМО...
А ти си мисли позитивно... :))) Хххааааахххх!!!!!
ТИ НЯМА ДА СИ В СЪСТОЯНИЕ ДА МИСЛИШ! ТИ ИМАШ НУЖДА ОТ ПАТЕРИЦА ЗА ДУШАТА СИ!
И ТОГАВА СВЕТЪТ ТЕ ПЛАШИ И ТЪРСИШ ДА СЕ СКРИЕШ НЯКЪДЕ...
ОТИВАШ КЪДЕ...???
ОТИВАШ ИМЕННО ПРИ ТОЗИ ЧОВЕК, КОЙТО ЗНАЕ ИСТИНСКАТА СТОЙНОСТ НА ЧУВСТВАТА...
ОТИВАШ В ТЪМНОТО НА ТЪМНОТО :))), защото там ще си защитен!!!!
И ооооооо, какво откриваш тогава... :) Ами, че НЕ ТЕ СТРАХ! Ххаааахххх...
Бил си заслепен... :))) ( Когато дълго си бил на светло, влизайки на място без светлина, не виждаш нищо... Нужен е период на Адаптация, но ти уплашен си побързал да избягаш... а къде...
Ами, че те прилепчетата в тази Душа били просто малки мишлета и разбираш, че си се изплашил ОТ СОБСТВЕНАТА СИ ПРЕДСТАВА за тях!!! :))))( Изплашил си се от Сянката :) )
(Нали знаеш онази игра с пръстите... :) Как с пръстите на ръцете правим разни фигурки, които оживяват с помощта на нашето въображение...
Очите ти, свикнали с Тъмното, започват да виждат и други неща...
Някаква странна Готика, някаква звучност в Тишината!!!
И затваряш очи, за да чуеш звука...
А там, в тази заклеймена от теб като ''Негативна'' - Човешка Същност има много звуци, които докоснали финото на Сърцето ти, отварят очите ти... Онези очи, с които можеш да Виждаш Дъгата дори в най-черното... (Спомни си черния цвят съвкупност от колко цветове е...)
И те обладава една еклектика на чувствата!!!
И нещо в тебе почва да крещи: Спри да се страхуваш от живота и той не е само със светли тонове...
Не можеш да вземеш от живота всичко, но можеш да вземеш това, което ти се полага...
Всеки има падове и е хубаво в тези моменти да можем да разпознаваме хората, които могат да бъдат храна за Душите ни... :)))
Но за да се случи това, първо трябва да не се страхуваме от чувствата си... Особено от тези, които мислим, че ни излагат и че са израз на нашата лабилност... :)) Трябва да се научим да уважаваме емоциите си такива, каквито са, защото те са израз на НАШИЯ АЗ...
ТЕ СА ИЗРАЗ НА НАШАТА СЪЩНОСТ В ТОЧНО ОПРЕДЕЛЕН МОМЕНТ...
И ценейки ги, ние ЦЕНИМ НАШИТЕ МОМЕНТИ НА ''СЕГА''... 
Аз лично, винаги съм предпочитала да общувам с личности с дълбока душевност и чувствен и аналитичен ум...
Онези хора, които ценят собствените си чувства и емоции, МОГАТ ДА ЦЕНЯТ И ТВОИТЕ!!!
Не забравяй това!!!
Нека не забравяме, че сме само хора, а не Богове и имаме още много да учим...
И нека приемем състоянията на Духа си (респективно Душата)
Нека импулсивните, експанзивните личности не ни плашат, защото те са неприкрити!
Нека да не забраввяме, че!!!

Нека не забравяш, че:
НАИСТИНА НАЙ-КРАСИВОТО Е НЕВИДИМО ЗА ОЧИТЕ!!!

НЕКА НЕ ЗАБРАВЯШ, ЧЕ:
ОГРОМНА СИЛА НА ДУХА СЕ ИСКА ДА РОДИШ НЯКОЙ ОТНОВО ЗА ЖИВОТА!!!
И дали докато живееш с илюзията за ''хаванската си нощ'' :)), не подминаваш с безразличие тихата миловидна бледост на градската тъжна меланхоличност на една специална за теб Душа...
- ЗА ДА СТИГНЕШ ДО НАЙ-КРАСИВОТО И АРОМАТНО ЦВЕТЕ, трябва да преминеш през много бодли... :))
Тъжните хора са тези, които осъзнават крехкостта на красотата на света и краткостта на Мига... :))
Те не са деструктивни личности...
Един пренаситен човек едва ли би оценил поредното внимание, но един дълбок човек би реагирал по друг начин... :)
Понякога Съдбата поставя на Пътя на живота ни хора-бисери, просто ей така с лекота... :)
Без да сме се борили за тях...
Не оценим ли това, засегнем ли тяхната чувствителна струна - тази толкова фина материя... - ЗАТВАРЯМЕ ГИ...
Те искат да са до нас, но този път неподозирано трудно ще е да ги отворим!
Ще трябва да компенсираме липсата си на отношение в миналото с УБЕДИТЕЛНО ПОСТОЯНСТВО В СВОЯТА УВЕРЕНОСТ, ЧЕ СА НИ ПОТРЕБНИ...

И ЕТО ГО ПРОСЛОВУТИЯ МОМЕНТ: АЗ ТИ СЕ ПОДАРИХ, НО ТИ НЕ МЕ ПРИЕ...
- А защо е станало така...
Защото не се вслушваме в Сърцето си...
Защото си мислим, че ТОЧНИТЕ ЗА НАС ХОРА изглеждат по начин, по който НИЕ ИСКАМЕ ДА ИЗГЛЕЖДАТ...
ГРЕШКАТА НИ Е, ЧЕ МИСЛИМ ПЪРВОСИГНАЛНО!!!

И ТОГАВА СТАВА ТАКА - НЕЩО ТОЛКОВА ВЪЗМОЖНО, става толкова трудно...

- И ВИНОВНИ НЯМА, ЛОШИ ХОРА НЯМА...
!!! Има просто човешко непознаване на материята относно отношенията м/у хората и идеята за тяхната чувствителност...

И единият и Другият си казват: Защо да не издържиш и този път на поредно разочарование...!?
Просто сега си малко объркан, но ще намериш Пътя си...

Много лесно пропускаме моменти и хора, свързани с тях... Много лесно ги оставяме да отминат, защото не сме свикнали да проявяваме специално отношение!!! А ТО СЕ ИЗРАЗЯВА В БОРБА ЗА ВНИМАНИЕТО НА ДРУГИЯ!

И НЕ Е НУЖНО ДА ПРАВИШ КОМПРОМИС СЪС СЕБЕ СИ И СОБСТВЕНИТЕ СИ ВИЖДАНИЯ ЗА СВЕТА...
А просто да го завъртиш, дори грубо към себе си и да му изкрещиш, че ИМАШ НУЖДА ОТ НЕГОВОТО ПРИСЪСТВИЕ! ДОРИ ОТ НЕГОВАТА НЕАДЕКВАТНОСТ НА МОМЕНТИ, защото Никой не може да бъде Той и Никой не може да те гледа така, както Неговите очи могат да те гледат...!

:)) СЪНУВАШ ИЛИ НЕ...
СЮРРЕАЛИЗЪМ НЯКАКЪВ... ???
!!! НЕ...


НАЙ-ВАЖНОТО ЗА ОТНОШЕНИЯТА МЕЖДУ ХОРАТА: ПРЕДЧУВСТВИЕТО И СЛЕДСТВИЕТО ОТ ТЯХ!!!

ПРОСТО РАЗЧИТАЙ ЗНАЦИТЕ...
!! и не си мисли, че нелицеприятните хора са тези, с ''тъмните'' очи и погледът им дето не блести...
ЖИВОТЪТ ВИНАГИ ТЕ ИЗНЕНАДВА...

И аз, като един негативен (привидно) човек ти казвам (едно клише, но много вярно... НЕ ВЯРВАЙ В ЧУДЕСАТА, А РАЗЧИТАЙ НА ТЯХ!...
ТАМ, КЪДЕТО ИМА УСЕЩАНЕ, ДУМИТЕ СА ИЗЛИШНИ...
Ако се научим на смирение, определено ще ни е по-леко, но ние сме жадни и искаме да изграбим живота...
МНОГО Е ВАЖНО КАК ПРЕМИНАВАШ ПРЕЗ ПРЕПЯТСТВИЯТА И КАКЪВ СИ СЛЕД ТОВА...
А съгласи се, не мога да се усмихвам, когато съм на колене и с извити назад ръце, и всеки път трябва да излавирам в поредната тежка ситуация... Еми не ми е кеф! Не ми се хили... Тогава просто трябва Някой да те нашутира в задника и с ритници да те избута напред... ЗАЩОТО...
!!!!!! НАЙ-ТРУДНАТА БИТКА ЗА НЯКОЙ Е: ДА СЕ ПРЕБОРИМ СЪС САМИЯ НЕГО, ЗА САМИЯ НЕГО!!!! :)))
... Дали не губиш ценно време...
А щастието и позитивността вървят ръка за ръка - същността им е една...
ПОЗИТИВНИТЕ ХОРА СА ОБИЧАНИТЕ ХОРА...

!!! А ТИ ОБИЧАШ НЯКОЙ НЕ ЗАРАДИ... А ВЪПРЕКИ...
!!!!! ЗАЩОТО!!!!!
ЛОГИКАТА НА СЪРЦЕТО Е ИРАЦИОНАЛНА :)) И НЕ МОЖЕШ ДА Я ОБЯСНЯВАШ С РАЦИОНАЛНИ НЕЩА!!!!! :)))

ЩО СЕ ОТНАСЯ ДО ЩАСТИЕТО...
АЗ ВИНАГИ ЩЕ ПОВТАРЯМ, ЧЕ ТО СЕ ИЗМЕРВА ЧРЕЗ ПОТРЕБНОСТТА НА ДРУГИЯ ДА ЖЕЛАЕ ПРИСЪСТВИЕТО НИ...!! :))))

М/у другото... Искам да кажа, че всъщност не е толкова важно положението, в което се намираме... колкото ПОСОКАТА, В КОЯТО СЕ ДВИЖИМ... :)) (това просто като вметка... :))

Колко пъти се спъваме в един и същи камък, но не се навеждаме да го поместим... поне заради другите...
ТОВА Е ЦЯЛОСТНИЯТ ИЗРАЗ НА НАШЕТО ОТНОШЕНИЕ дори и към личните ни контакти... за съжаление...
Непукизъм - БЕЗДУШИЕ...!!!
Уж сме проницателни... уж това-онова... голямата работа сме... велики...
А накрая все в едни и същи... * стоим...
Все търсим едни и същи неща...

Ето... Аз например всяка сутрин се усмихвам и си казвам, че заслужавам всичко най-добро... :)) Както се пее в оная песен: "Сърцето всеки жребий заслужава... но не забрава!!! Не забрава!!" Казвам през погледа на "синята шапка": Добро Утро, Небе!!!
Прегръщам света с ласка, правя опит да си построя "Огледало" и тръгвам да превземам поредния ден...
И точно след час може Някой дебил, защото такива бол, да ми срине деня за секунди...
Оттам нататък аз вече не мога да се усмихвам, защото трябва да съм изрод (мазохист някакъв), за да се правя, че ми е добре, когато Душата ми плаче...
И точно тогава се появяваш ТИ - ПОЗИТИВНИЯ... :)) с великите претенции и сентенции за живота си и хората в него... :))
Протягаш ръка за поздрав, но вместо това те хапвам с кеф... :))
И изяждам цялата ти философия за живота барабар с теб и ми иде да питам за още...
Ххххаааххх :)) Какво стана...
Ти, естествено ошашкан, се тресеш от възмущение и се питаш: А бе ква е тая...?!! :))
Пример: два красиви човека и една грозна ситуация...
Те се РАЗМИНАВАТ, защото резонансът е бил не този, който е можел да бъде, ако го е нямало Дебила и неговото изповръщано... защото въпросният дебил си върти синджира и дреме му на сайдера, че АЗ и ТИ с нашите фини чувствителности дълго след случката ще предъвкваме и анализираме изминалата ситуация на АБСУРДА!!!!

КАКВО МОЖЕМ ДА НАПРАВИМ ТОГАВА...

ДА СЕ ОПИТАМЕ ДА ХАРМОНИЗИРАМЕ ОТНОШЕНИЯТА СИ...
Лесно за изказване, но трудно за изпълнение... ЗАЩОТО...
Трябва да загърбим Гордостта...
Напред и нито крачка назад... Да, ама Не...

Вече Надеждата е сякаш умряла...

А няма нищо по-страшно от умрялата Надежда...

И пак прибягваш към клишета...
Казваш си: Щастието е подарък отреден за тези, които го вадят от опаковката...
А пък защо твоето не е опаковано... ей това не можеш да разбереш... :))

И СТАВАШ ТЪМЕН ЧОВЕК...

ЕДНА ЛИЧНОСТ, ПЪЛНА С ЦВЕТНОСТИ...
Затваряш всяка врата, проверяваш всички прозорци... щорите дори... Капаците заковаваш...
А сега Някой да посмее да те нарани...!! Ще посмее, ама как през тези стени...
И така ден след ден... ...
Тихичко надничаш, скрит зад своите пердета и чакаш Някой да почука на вратата на твоето Сърце...

Но хората не знаят за теб... Те виждат само "тъмната къща"...

Но хората се плашат от ТЪМНОТО!!!
то е призрачно за тях...

И очите ти стават тъжни... и вече забравил си смеха...
... ти самият се плашиш от зука на собствените си стъпки и от стъпките отвън...

И линееш... Ставаш един призрачен... И ТРЪГВАШ ДА ИЗУЧАВАШ СВОЯТА ДУША...

А ТОВА Е САМОТНО ЗАНИМАНИЕ...

ТИ ВЕЧЕ СИ ПРЕВЪРНАЛ САМОТАТА ВЪВ ФЕТИШ...

П.П. Оставям края отворен...
ЗАЩОТО все още съм жива и все още
МОЯТА ЛИЧНА НАДЕЖДА НЕ Е МЪРТВА... :)
Крилете ми са почупени, но имам НОЗЕ...

БЛАГОДАРЯ ТИ, ЧЕ СПОДЕЛИ МОЯ СВЯТ! Защото само докосването до другите ни показва КОИ СМЕ НИЕ... :))