За децата, науката и защо хората не ги обичат дост
За децата, науката и защо хората не ги обичат достатъчно
Какво е детето? Едно любопитство към света. То иска да се храни, да се смее и... да го обичат. А какво е науката? Тя в същността си също е дете.
Преди някой да ми се разсърди, че сравнявам детето и науката като две близки неща, нека се позамисли първо - няма ли наистина нещо общо между тях? Не са ли те едно и също? Какво са нашите деца без науката и какво е нашата наука без децата?!
Защо хората имат претенцията да възпитават децата? Защо имат претенцията да ги обучават? Моля педагозите да не ми се сърдят, но не са ли децата свободни? Наистина ли вярваме, че без наложени от нас ценности, децата няма да станат личности? Та наистина ли вярваме, че те сами не могат да изберат? Свободният избор не е ли основно човешко право?! Някой ще каже - те не разбират. Но аз твърдя, че те разбират и като бивше дете мога да кажа, че винаги съм имала мнение за света около мен и в мен, винаги съм имала чувства и мисли, предпочитания и желания. Мечти също. Кои са педагозите, че да убиват детските мечти? Защо основното, на което се обръща внимание, относно децата, в образованието и в семейството като че ли е подчинението на тези малки добри създания? Някой ще каже: има и добро, и лошо в тях. Лошото трябва да се изкорени. Наистина ли така се учат на добро децата, като ги учим да изкореняват всичко, което не им харесва, което не им е приятно, което не ги влече истински, всичко ли, различно от себе си, хората трябва да изкореняват, напълно, окончателно, безвъзвратно?! Преди да се превърнете в душеубийци, помислете си внимателно, преди да подходите към децата като към глина за моделиране... Децата не са и никога няма да бъдат оформени от Вас като „личности“. Личността им ще съществува въпреки Вас и Вашите усилия да ги оформите по модел, удобен я за обществото, я за някоя абстрактна идея, я за някое вярване, че трябва хората да бъдат точно определен тип, точно сега, непременно.
Децата са деца и хора, а хората са хора, за да бъдат свободни. Като висша човешка ценност това тотално изключва намесата от ограничителен тип по отношение на децата. Не става въпрос за наказанието, когато извършат нещо лошо. Става въпрос за липсата на обяснение. Защо никой не си прави труд да покаже на децата какво е лоша постъпка и какво е добра, по-често, за да не се налагат наказания за възпиране на нежелано поведение? Защо просто не им се обясни, че могат да правят каквото си искат, стига да е най-добро за тях, и стига да не наранява околните - това са единствените изисквания, които обществото може да предявява към децата. Да бъдат най-доброто за себе си и околните и да не нараняват. Защо нараняването на детските души, именно най-чувствителните, е разрешено? Защо хората имат деца, ако не са готови да ги обожават? Защо се отварят училища, в които хората не обожават децата? Именно чистото обожание е най-добрият начин да се направи едно добро дете страхотна личност като порасне, защото всеки знае, че страхотната личност е всъщност щастливата личност. Каквито и сметки да си правим, че можем да моделираме бъдещето, не можем да го нагласяме според нашите представи...
Защо на децата не се обясни, че образованието за тях е задължително, именно защото те задължително трябва да се чувстват страхотно и без децата светът е заникъде? Защо на децата не се обясни, че и ние, хората навършили пълнолетие, като бивши деца знаем, че училището е най-безопасното място? Че всичко последвало после в живота в една или друга степен е риск? Че никой друг човек така както родителите и учителите няма да е така търпелив и мил? Но наистина ли всички учители и родители са търпеливи и мили? Усещам как някой човек в момента е готов да се разсмее. А може би двама, трима. Смеете се, защото сте виждали примери за нетърпеливи и немили родители и учители десетки пъти. Смеете се, защото може би си мислите, че това е маловажен въпрос. Но това е единственият важен въпрос! Към децата и към науката трябва да сме мили и търпеливи и ако не можем да ги обожаваме, най-добре е да започнем да се учим на това свое качество. Защото... Какво е човекът, ако не обича единственото, което оставя на този свят?
В заключение мога да кажа само, че педагогиката е страхотна наука теоретически, но реално - едва когато успее да научи родителите и учителите истински, истински да обожават малките очарователни прекрасни деца на нашето общество и да се спре потисничеството и косвеното учене, че страданието е начин на живот. Страданието никога, никога не бива да бъде начин на живот. Дори като претекст да се спира появата на страдание в бъдеще. Надявам се да съм предизвикала полезни размисли...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Йоана Все права защищены
