Эссе — философские, любовные и учебные от авторов | Откровения

Празни мисли на един празен човеk 🇧🇬

Хората идват и си отиват, а с тях новоткритите истини и красоти, още недоизживени, още преди да съумееш да им се насладиш, защото никога няма да успееш и мечтите, споделеността, прекрасното и истинското в живота, всичко... оставаш твърде сам и объркан, пред неправилния избор между болката и празнота ...

Rainbow-eye

Эссе » Философские

3.2K 1 3

Няма грозни жени 🇧🇬

Всеки ден срещаме жени, различни жени; без да искаме понякога ги категоризираме, а може би сме повлияни от нечие мнение, от установени правила и канони. Непрекъснато се стремим да се впишем в определени норми – като външност, дори и като поведение. Килограми, прическа, грим, тоалети... Модните тенде ...

FRACLA

Эссе » Личные

3.3K 12

Преосмисляне 🇧🇬

„За да останеш, за да си потребен,
за да те има и след теб дори,
ти всяка вещ и образ покрай тебе,
открий отново и пресътвори..."
Веселин Ханчев ...

poet89

Эссе » Ученические

2.6K

Есе за "чистата" истина 🇧🇬

Oмръзна ми от всички от всичко мислещи, но всъщност немислещи. Eто го въпроса на деня, който е от огромно значение за днешните хора, които "ще спасят света" -Какво да облека, дали да си изправя косата или не? Все въпроси - тъпи и бездушни. Аз се опитвам да не се подлъгвам от това мое поколение, живе ...

IFYOUSEEKAMY

Эссе

2.2K 6

Върви, народе неограмотени 🇧🇬

http://www.youtube.com/watch?v=zVNr3NCxKYk
Бях на прекрасно тържество по повод 24 май. Децата пяха, свириха и танцуваха, портретът на светите братя Кирил и Методий бе окичен с цветя. Радвах се на детските лица, на светлината от знания, умения и талант, който те показваха, до последното изпълнение. В ...

inakrein

Эссе » Гражданские

4.1K 22

Аз се казвам, ти се казваш... 🇧🇬

Скоро чух нещо, което ме провокира да поразсъждавам по този въпрос. Две жени си говорят – едната бременна, другата с дете. От приказка на приказка и се стигна до избор на име за новия човек. Жената с детенцето съвсем уверено и с известна доза презрение зададе отговор на бъдещата майка: „Ти пък да не ...

FRACLA

Эссе » Личные

3.8K 15

Иска ми се... 🇧🇬

Иска ми се да мога да пея; за да облека чувствата си в музика и да ги пратя до там, където само песента може да стигне. Да изпея любовта си, когато обичам; мъката си, когато боли... И сега бих могла, но се опасявам, че от фалшивото звучене, няма да бъда разбрана правилно. Затова предпочитам да не пе ...

FRACLA

Эссе » Личные

1.9K 6

Размисли за любовта 🇧🇬

Нима съм се родила на света без обич? Ако е така, без обич ще си ида…
Очите ми са два бездънни океана, изпълнени с любов. Сърцето ми е пристан на чувства и мечти. Обичам откакто се помня… Обичам и страдам. А дали някога ще бъда обичана истински? Нужно ли е онова пламенно сърце в гърдите ми да се пок ...

luda_macka1

Эссе » Любовные

4K 4

„Утре може би ще е късно...”* 🇧🇬

В памет на Денка
Бързаме... Винаги и за всичко – когато се разхождаме, когато се храним, когато обичаме, понякога и когато се разделяме, когато растем; започваме да бързаме от деца и продължаваме до... Звучи жестоко, но някои бързат и да... умрат: уж живеят, а животът им е път към небитието...
И док ...

FRACLA

Эссе » Личные

3.6K 14

Вторият 🇧🇬

Мислите ми плахо преминават през времето и любовта. Движат се като ято птици над облаци от спомени.
Обичахме се. С първия. Така и не дочакахме любовта да си отиде от нас. Той просто си замина. Мълчаливо, без да ме погледне и без да прегърне двата живота в мен.
Сама съм. В черно. С малко момче за рък ...

stef_bobi

Эссе » Любовные

3.1K 20

"Не само с хляб ще живее човек, но с всяко слово, което излиза от Божии уста" 🇧🇬

За да живее пълноценно човек, той се нуждае не само от материални облаги, но и от духовно извисяване. И именно религията е тази, която ни учи кое е добро и кое не, която ни показва правия път, защото тя е храна за душите ни.
И тук не става въпрос за целуване на икони, палене на свещи и ходене на цър ...

MaRtiTyyy

Эссе » Ученические

21.9K 1 4

България – страната, в която искам да живея 🇧🇬

21.12.2004 – дискотека „Индиго”, 2005 – журналисти умират чакайки бърза помощ, 2006 – сестрите Белнейски, 2007 – 2 момичета убиват и нарязват приятелката си, 2008 – Студентски град – пребито до смърт момче. Познато ли ви е?! На мен, да!
Това е България днес – ниски заплати, приблизително висока прес ...

beboto

Эссе » Ученические

9.5K 6

Едно Уиски ме отвращава 🇧🇬

След поредния безпредметно загубен ден на Ахон, такъв, в който ежедневието е изпило малкото останало в него желание за нещо различно от това да не мисли за всичко около него, което му се случва.
В бара, много непознати, но барманът е винаги един и същи, но навярно и самият той не би могъл да разбере ...

barsi_meche

Эссе » Личные

2.1K 7

С любов! 🇧🇬

Наближава краят на учебната година. Някои ще трупат знания до края на май, други – още половин или един месец. И... дългоочакваната ваканция. Догодина пак. Има и такива, които ще поемат в друга посока; и с добри или не толкова добри спомени, само ще се сещат за училището и учителите си.
Може би, в у ...

FRACLA

Эссе » Личные

2.7K 13

Размишления върху смешните хора 🇧🇬

Какво остава, когато спрем да се големеем и да се правим на важни? Къде отива цялата ни злоба, цялата апатия, цялата мъдрост, когато самотно притваряме очи и се молим сънят да дойде бързо? Какво казва душата ни, когато болка прорязва мислите и не можем да съчиним ни едно адекватно изречение и ни се ...

Джудит

Эссе » Личные

2.1K 6

Няма да забравя... 🇧🇬

Няма да забравя...
Няма да забравя първия учебен ден в новото училище. Аз, както обикновено, закъснявах. Влезнах в стаята, всички погледи се вкопчиха в мен. Единственият човек, който ми направи впечатление, беше Цецо, който държеше в ръце бебе. Помилих си: "в класа ми има човек, който вече е баща?!" ...

Armageddon

Эссе » Личные

5.4K 11

(Не)Уязвимият 🇧🇬

Той беше на около 35 години, висок, добре сложен. Косата му винаги беше много късо подстригана, леко набола брада. Винаги, ама винаги ходеше облечен в бяло – дали това беше костюм, или спортни дрехи – винаги беше в бяло. Усмивката не слизаше от лицето му. Около него непрекъснато имаше много хора – в ...

FRACLA

Эссе » Другие

1.3K 13

А сега накъде? 🇧🇬

И ето, сега сме в края на хубавото и безгрижното. Полянката от която предстои да си отида, вече е била засята и ожъната от някой друг. През годините вървях през тази полянка, обирайки плодовете на труда, положен от моите родители. Една максима гласи, че всяко нещо си има край – в случая краят на таз ...

qliel90

Эссе

3.8K 1

Да живее прогресът! 🇧🇬

Ние хората наистина сме странни птици! Забелязала съм, че обикновено извъртаме нещата така, както на нас ни е удобно. Независимо дали става за нещо изключително лично, или за по-глобални въпроси. Ето например компютрите: непрекъснато се говори, че заради тях децата нямат пълноценно детство, защото п ...

FRACLA

Эссе » Личные

1.9K 10

Светът на отвъдното 🇧🇬

Човешката раса има много страхове и признавам, всички от тях основателни. Страхуват се да не се разболеят от тежка болест, да не пострадат, да се влюбят, да загубят любим човек, да живеят пълноценно и разбира се, един страх, който не мога да разбера – да не загубят живота си.
Да, животът е нещо ценн ...

Chrissie

Эссе

3.3K 7

"Последна целувка" 🇧🇬

~Последна целувка~
Вървях тихо по малката тъмна уличка. Исках да избягам! Исках да се скрия някъде, където никой нямаше да ме намери. Исках да избягам от любовта, от болката, от самотата. Но избягах ли от първите две неща, щеше да ми остане само чистата и неконцентрирана самота. В най-чистата си и б ...

stasungera

Эссе » Любовные

3.9K 1

Неозаглавено (част 1) 🇧🇬

Untitled (part 1)
Здравей, искаш ли да ме познаваш? Ако не, моля спри веднага с четивото, което захващаш. Ще бъде по-лесно и за двама ни. А и не само за нас, за всички. Може би така е редно. Ще си спестиш главоболия, а и време, време, което може да прекараш, опознавайки себе си, примерно. Но пък... ...

Rabbit

Эссе

3.3K 10

Заблудена бях 🇧🇬

Колко пъти позволявах отново и отново да нахлуеш, като буря в живота ми. Да ме заплениш и след това да ме накараш да се чувствам ненужна! Макар да знаех всеки път, че така би станало. Но въпреки всичко живях в заблуда, с малка надежда за теб и мен! Позволявайки да ме нараняваш... Знаех много добре, ...

elizabeth92

Эссе » Личные

1.9K 1 3

Животът на прага на смъртта 🇧🇬

Животът на прага на смъртта
Прагът на смъртта е относително понятие. Един се чувства „на прага” в секундата преди да скочи с парашут от 3000 метра или с бънджи от моста до Варна, а друг има това усещане с месеци, години, докато позната или непозната болест го убива, бавно и безвъзвратно. Има хора, к ...

Yang

Эссе » Ученические

8.3K 1 4

Не ме предавай! 🇧🇬

Не ме предавай!
Здрасти!
Пак съм аз!
Помниш ли ме? Хлапакът дето ти говори на Ти.
Май прекалено често те провокирам, а? Дразня ли те? Имаш избор. Винаги можеш да щракнеш хиксчето в горния десен ъгъл. Не е нужно да четеш. ...

Ready_4_whatever

Эссе

2.5K 12

Отново ситуация 🇧🇬

На моменти се появява надежда, че имаме шанс, че има надежда нещата да тръгнат в правилната посока. Разбира се, всеки може да поспори коя е „правилната посока”. Онзи ден, например, една позната изрази мнение, което ме накара да се възмутя. Освен от действието ú. Опаковката от цигарите се озова в кра ...

FRACLA

Эссе » Личные

1.4K 8

Зората... 🇧🇬

Зората прохожда плавно от нощната тишина, носи се като горска фея и сякаш не докосва земята, когато влиза с развети воали. Плъзга се над спящи поляни и над градини с покрити от сън цветове. Извива се между стъблата на дърветата и нежно избутва мрака. Уханието от тялото ú изпреварва с малко самата ú ...

ГФСтоилов

Эссе » Другие

1.6K

Въпроси 🇧🇬

Колко е лесно човек да тръгне назад. Без да се усети? Или напълно съзнателно? Има ли значение?! Крачката назад си е крачка назад откъдето и да я погледнеш. Защо на човек му е по-трудно да продължи напред, дори когато миналото се е върнало като ураган, който те завърта? И връщайки се към миналото, ми ...

biasna_ku4ka

Эссе

1.7K 2

Политиците на България - за или против 🇧🇬

Разсъждение върху последните думи на ,,Ванга’’!
В последните си думи ,,Ванга’’ казва, че ние предаваме България и сме се продавали на други страни. Както се казва в стихотворението на Никола Вапцаров ,,Бих обичал, майко, бих обичал, но ми трябва свобода и хлеб’’. Но всъщност не ние, а нашите политиц ...

danity16

Эссе » Гражданские

2.7K 1 2

„Анализирай това”... „Анализирай онова”... 🇧🇬

Благодарение на филмите (най- вече) имаме представа за този вид услуга. В някои държави, като САЩ например, да посещаваш, а още повече да имаш личен психоаналитик, е въпрос на престиж. И ако преди години това е било мода, то днес е необходимост. В забързания свят на Макдоналдс, вдигнатите на бюрото ...

FRACLA

Эссе » Личные

2.4K 4

Символ на България 🇧🇬

Кой е символът на България е трудно да се определи. Всеки човек за себе си има мнeние. Трябва да бъде нещо голямо, неповторимо, запомнящо се. Една държава може да има много символи, с които да се гордее.
За да изберем символ на България, всеки български гражданин трябва да изкаже своето мнение по въ ...

alex_f52

Эссе

7.4K

Да хвърлим картата за пътя... 🇧🇬

Когато реша да направя нещо, се старая добре да го обмисля, и тогава да предприема каквото и да било. Или пък да не предприемам нищо, ако мислите ми стигнат до такъв изход, какъвто не искам. Разбира се, че може нещата да тръгнат в друга посока, но аз залагам (залагах) на сигурността. Мисля си, какво ...

FRACLA

Эссе » Личные

1.4K 1 11

За инерцията и заместителите 🇧🇬

За инерцията и заместителите
Бих искал да започна патетично. Например - „О, Велика инерция! Ти, която ме направляваш и Ти, която си моето „Перпетомобиле”. О, Велики заместители на мойте истински мечти. Вие, с които се примирих и Вие, на които сега се кланям и почитам.”
Говоря за обикновения човек. Т ...

ericdare

Эссе

1.7K

По-добре късно, отколкото никога... 🇧🇬

Понякога обичаме... Понякога избързваме и се проваляме толкова глупаво в желанието си да получим невъзможното! Искайки още и още, загубваме малкото, което сме имали. Без да мислим, импулсивно, оставяме любимия човек да си тръгне... Скриваме обичта си с мълчание, макар че само тя ни кара да се чувств ...

nellnokia

Эссе » Личные

6.1K 25

Залитам 🇧🇬

Залитам... Ще падна... Пропаст... Страх...
Бездънна пропаст - тъмна и някак нереална.
Ти протягаш ръка и ме хващаш.
В ръцете ти се чувствам сигурна.
Все това познато чувство на уют,на нещо изживяно и познато. ...

dodo85

Эссе » Личные

1.2K

Каква е тази злоба, която ни обгръща? 🇧🇬

Направо не мога да повярвам колко злобни са станали хората. В отношенията царят завист, пренебрежение и презрение, няма толерантност, човещина, разбиране. Сякаш някакъв зъл демон е обсебил душите ни. Гледаме отвисоко един на друг, правим си мръсно с лекота и сме забравили какво означава да си извисе ...

Джилиън

Эссе » Философские

4.9K 1 6

Недейте да злорадствате 🇧🇬

Колкото и наранени да се чувствате от някого, не злорадствайте, ако станете свидетели на падението му. Просто го подминете. Проявете достойнство и си спестете изразите от сорта на "Така му се пада". Злорадството само би ви поставило на неговото ниво - този, който с лека ръка се е подиграл с чувстват ...

Джилиън

Эссе » Философские

1.7K 2

Разглобен свят 🇧🇬

"Векът е разглобен,
о, дял проклет -
да си роден, за да го
сложиш в ред."
Трябва ли да сложим този свят на място? Трябва ли да се опитаме да върнем нещата, както си им реда? Трябва ли? ...

Джудит

Эссе » Гражданские

5.9K 1 2

Подир пеперудите... 🇧🇬

„Децата тичат подир пеперудите и се мъчат да ги хванат. Станат ли възрастни хора, те дори не ги забелязват”*
Помните ли, когато бяхте... да речем на 5 години за какво мечтаехте? Сигурно сте искали да станете лекар и да помагате на хората като ги лекувате. И всичките ви игри са били свързани с тази в ...

FRACLA

Эссе » Личные

1.7K 5

Смисълът на живота 🇧🇬

Смисълът на живота
Защо толкова малко се говори по тази тема? Или пък, когато се заговори постепенно нещата излизат някакси от контекста. Странното е, че понякога се задават определени постановки, логични и последователни, които изместват центъра и не могат да се "похвалят" с универсалност. А дали и ...

ericdare

Эссе

3.1K 2

Эссе современных авторов

Празни мисли на един празен човеk 🇧🇬

Няма грозни жени 🇧🇬

Преосмисляне 🇧🇬

Есе за "чистата" истина 🇧🇬

Върви, народе неограмотени 🇧🇬

Аз се казвам, ти се казваш... 🇧🇬

Иска ми се... 🇧🇬

Размисли за любовта 🇧🇬

„Утре може би ще е късно...”* 🇧🇬

Вторият 🇧🇬

"Не само с хляб ще живее човек, но с всяко слово, което излиза от Божии уста" 🇧🇬

България – страната, в която искам да живея 🇧🇬

Едно Уиски ме отвращава 🇧🇬

С любов! 🇧🇬

Размишления върху смешните хора 🇧🇬

Няма да забравя... 🇧🇬

(Не)Уязвимият 🇧🇬

А сега накъде? 🇧🇬

Да живее прогресът! 🇧🇬

Светът на отвъдното 🇧🇬

"Последна целувка" 🇧🇬

Неозаглавено (част 1) 🇧🇬

Заблудена бях 🇧🇬

Животът на прага на смъртта 🇧🇬

Не ме предавай! 🇧🇬

Отново ситуация 🇧🇬

Зората... 🇧🇬

Въпроси 🇧🇬

Политиците на България - за или против 🇧🇬

„Анализирай това”... „Анализирай онова”... 🇧🇬

Символ на България 🇧🇬

Да хвърлим картата за пътя... 🇧🇬

За инерцията и заместителите 🇧🇬

По-добре късно, отколкото никога... 🇧🇬

Залитам 🇧🇬

Каква е тази злоба, която ни обгръща? 🇧🇬

Недейте да злорадствате 🇧🇬

Разглобен свят 🇧🇬

Подир пеперудите... 🇧🇬

Смисълът на живота 🇧🇬

Очередь