14 июн. 2009 г., 19:52

(С)Помен

2.2K 0 12
1 мин за четене

-         Мамо, тази малка звезда, моят татко ли е?

Ани погледна към небето и видя малката звездичка, която сочеше пръстчето му.

Притисна го силно към себе си и влезна в стаята. Седна до легълцето, на което спеше дъщеря ù. Пак има температура.

Тази вечер ще е безкрайна.

„Звездата... всяка вечер ни наблюдава, следи ни, понякога... дори се усмихва... „

Ани се просълзи. Децата винаги са прави.

„Денят ми премина ужасно... Всяка година едно и също... В тази голяма къща, скована от студ и самота... Бълбукането на житото и мърморенето на стариците... Жълтото по стените... Мирисът на тамян...„

Ани взе ключа на колата си и тръгна. Спусна мислите си със скоростта.

Не искаше да бъде кръст. Това приличаше на дълъг поход от живота към смъртта. Тя знаеше, че тялото ù винаги присъстваше, докато умът ù бродеше бездомен.

Караше бързо... Едно погрешно движение и вече е (с)помен.

Суматоха... Това е животът на Ани.

Отново допря устни до челото на дъщеря си. Все още е топла.

Дори не знаеше на кого да се обади... На лекаря си... на майка си... на приятелка.

В този момент искаше да има някой да себе си.

За миг си помисли: "Ще се обадя... на лекаря си. И пак няма да ми вдигне телефона. Имам нужда да говоря с него. Мил е, красив, силен, дори романтичен. Можем да вечеряме, да запалим свещи, ароматни... Не, не и свещи... Ще мечтаем за истинската любов, за прекрасните хора, ще четем, ще се смеем. Как искам да го видя. Най-близък ми е той.  Понякога си мисля, че винаги е бил до мен, нищо, че го познавам отскоро. Не, няма да звъня."

Ани се обърна и прегърна децата си... и заплака... Това е нейната война.

Почувства се уморена от дългия ден. Този единствен ден в годината, който никога не свършваше навреме и винаги я тласкаше към отчаянието и самотата.

Ани искаше да тръгне по най-дългия и най-хаотичен път. Ще върви, дори ще тича.

Само напред. Без да се обръща.

Малки стъпки ще очертават пътя. Мирисът на тамян променя посоката. На живота.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Яна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Страхотно е ... цялото това лутане е някак си вълнуващо ... определено има напрежение което всеки читател може да усети...Поздрави!!!
  • Толкова разноцветна болка и такава жажда за живот! Съчетанието е невероятно!
  • Невероятно е! Няма нужда да повтарям вече казани горе неща.
    Поздрави!
  • много болка и тъга...
    но понякога...мирисът на тамян променя посоката на живота...
    Браво!
  • Много добро!
    Поздрави Яна!

Выбор редактора

За живота въобще 🇧🇬

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Живот... 🇧🇬

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...

Задбалансово 🇧🇬

exuded

Властта у нас битува несрамежливо. Придобила е себе си и вече няма нужда от воля на избора, на избир...

Заличаване 🇧🇬

exuded

Търкаме, търкаме... От сутрин до вечер. Лотариата е за всеки, билетите и талоните са достъпни, прост...

Само ако започнеш да правиш добро... 🇧🇬

thedac

Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него И най-малкото добро, което направиш, то е за т...

Когато бях овчарче 🇧🇬

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...