На Първи май, реших да си почина
от писане, от труд и от жени.
Качих се на Москвича, и заминах
към нашите, високи планини!
За моя радост пътят бе без трафик: ...

Хладни тръпки ме побиват,
а луната – хвърлен зар.
Миза е душата жива.
Комарджия ти си стар,
знаем се от вечност цяла, ...

старите хора ходим
на кино в Одеон
там билетите са евтини
и филмите - черно-бели
стари филми за ...

Спри до мене, минутка ми дай.
Аз съм мъничък, слаб и бездомен,
плач прозира в тъй немощен лай,
подари ми милувка. За спомен.
Майка нямам. Градът я уби, ...

РОДИЛНОТО НА СВЕТЛИНАТА
... дали е стон, или е вик? – животът върху стих ме сведе –
записвам всеки следващ миг с надежда – да не е последен,
да се събуждам сутрин чист! – и връз световния мравуняк
над моя смачкан празен лист да изкадим лула тютюнец, ...

ПРИСТАН ЗА ИЗГУБЕНИ КОРАБИ
Имам таен прозорец в сърцето си,
там надничам понякога плахо –
избледнява сред здрача селцето,
капе тъжно дъждовната стряха, ...

Приспаната ми обич отлетя.
Зачева яловата си неделя.
Досущ като дете през пролетта
със зимата когато се разделя.
А ти стоиш пред мен – красив и ням, ...

КРАХЪТ НА МЕЧТИТЕ
... отказах се да вярвам в чудеса, зачеркнах ги и в моя римен речник –
че утре всички хорица ще са щастливи, ще се будят по-човечни,
че най-подир държавата ще спре да ни будалка – пет милиона роби,
и аз ще пея цял ден с горно "Ре", че този свят създаде Бог за обич, ...

Не се познаваме.
Дори не знам името ти.
Не сме се срещали.
Не знаем
как биха се усещали телата ни ...

Билет за влак, не е само дума,
а вик към път далече от шума,
към райски кътчета и друми,
посока нова към твоята душа.
Лотарията, само сън в надежда, ...

След цял век непрогледност и тъма отворих подпухнали очи и се взрях в розовата мъгла пред себе си. Тя постепенно се отдръпна и разкри женско лице, чието изражение далечно напомняше на загриженост…от или за нещо си. Това лице беше привлекателно и дори се опитваше да ми каже нещо. Напрегнах всеки муск ...

Не съм като онези, които не са като мене, и не искам да стана.
Ще се отърва от света, когато той се избави от мене.
Обич към обичта и омраза към омразата.
Неможещ да е алтруист поне да е емпатик.
Неможещ да е бял лебед поне да не е черен. ...

Послание за мир и единство,
за път към доброто в света,
за призив да търсим предимство
в мъждукащата красота.
Единни да бъдем в мечтите, ...

Учудвам се и настойчиво търся
причината това писмо да пишеш
до този, сгъпкал теб с обувки мръсни,
отнел ти право изгрев нов да видиш.
Блатистата виновност на човека, ...

"И когато се срещнаха при Елба,
Те дойдоха като бойни братя!"
Из спомените на един военен репортер
1.
Един живот е твърде недостатъчен. ...

Тихо, сонатата лунна звучи!
Носи ми спомени, шепот и зов.
Пак те сънувах — за кратко, почти,
вплитах в косите ти нишки любов.
Търся в небето познати съзвездия, ...

- Мосю -
Слухът ми чу
на пуйетичен тип ревю
в едно иглу -
Простете, аз съм Сю, ...

Ала-бала-ница,
вижте го, дечица,
алчният Делянчо,
наш калпазанчо!
Милиони излапа, ...

- Да така е, направено е за ограничаване на достъпа на зяпачи, частен клуб е. Но има вътрешни състезания, междуклубни само за амаматьори или демонстрационни с някои известни тенисисти - жени или мъже.
Гостът е най-желан когато знае кога да си тръгне.
- Кирия Диана, беше ми приятно, че отделихте врем ...

Пазя ги.
Не с имена по диагнози.
А с очи, които ме гледаха
с вяра.
С мълчание. ...

ЛЪЖОВНИЦА
... така и не разбрах кога от мене Младостта си тръгна –
красива пролетна дъга, луна, търкулнала се – кръгла,
летящи слънчеви петна в чашлето с водка от меласа,
вечерен шепот на Жена в шезлонг на моята тераса, ...

Подавам мъдростта си. На̀! Вземете я.
Предупреждавам само – не разбира,
от намеци, лъжи и междуметия,
и често с лудост сяда на по бира.
Подавам си съдбата. Вие казвате, ...

От викове, със мъка премълчани,
от грехове, дори несъгрешени,
от милосърдно подарени рани —
вулкани, неугаснали у мене,
от толкова несбъднати любови, ...

Очи отворих, утро е.
Но не това, което чакам.
Все още време сънно е.
Сън тежък- неизплакан.
Под клепките изплуват ...

Ръцете на поета не приличат
на ничии други ръце на света.
Те ти докосват душата и после оставят
отпечатъци върху хартията,
отбелязвайки всяка луничка и тръпчинка ...

Живот ли е този калейдоскоп?
Гледаш ченге как се прави на поп.
Гледаш как бледият цвят се превръща
в ярка, трикатова, охранявана къща.
Синьото става без напън лилаво, ...

“Нещо не е наред и въобще не става дума за проклетия вирус, който пуснах да вършее подмолно в системата преди седмица. Или са ме разкрили или адската машина е еволюирала и се е научила да се обеззаразява сама. Каквато и да е причината, аз съм в центъра ѝ. Но жребият е вече хвърлен…”
Умът на Йоан беш ...

Това, което търсите, търси вас.
Руми*
Тъй близо до поезията на Руми.
В градината ухаеше на рози...
И докато напиша двете думи, ...

Интернет създаде човека по свои образ и подобие.
Екранни родители - дисплейни чеда.
Не единствен линк причини двоен линч.
Налудничави инфлуенсъри - опростачена аудитория.
Шах-чат. ...

Минах през прага на много резета горчиви.
Знам, че залостен е някъде моят късмет.
Липсвам на себе си, даже когато съм жива,
но не продадох живота за купчина смет.
Спънах се в тежкия въздух, притиснал човека, ...

От изгрева денят е подреден
по графика на някакви задачи.
Избързва, който не е уморен,
а мързелът след случая се влачи.
Желание ли стъпва на педал? ...

Борба е тоз' живот, момче
и гледай първи да му налетиш.
Пасуваш ли началните ръце,
ти става трудно да го укротиш.
Трудност като срещнеш - смело, ...

Себе си имаме само като препятствие.
Да се надскочим – облага преди вечността.
И се приемаме с всичките си светотатства,
носим си жребия в понатежала торба.
Нощем не спим, а прехвърляме грешки ...