Да се родя си с трепет ча́кал,
винаги до мен си бил.
Толкова за мен си плакал,
сега си само спомен мил.
Научи ме да карам колело, ...

Събудих се с чувството за нещо нередно. Огледах се.
Уж позната обстановка, спалнята на Лена съм, протегнах гол крак,...студено, потърсих с ръка до мене,...студено.
Погледнах часовника, мигат двете точки на 8 и 05 минути, дата 31.03 .
Брей това месец март сякаш нямаше свършване, 31 дена,...ами да бях ...

Когато умно
е сърцето,
а умът -
сърцат,
тогава рай е ...

ПРИЗНАНИЕ В ЛЮБОВ
Като вятъра, който
с дърветата сякаш танцува,
като пролетно утро,
с песента си както вълнува, ...

Вселената, както вече е многократно доказвано от астрофизици, философи и двама изключително емоционално нестабилни мениджъри по човешките ресурси от системата Алдебаран, има едно фундаментално свойство: Тя обича иронията.
Понякога тази ирония е фина и интелектуална. Например когато създава съзнателн ...

НЬИВА НЕОРАНА
Нане музе у обора,
Пена клендза насред двора –
сгодна, уфатна и бела,
боб да сади се навела. ...

Направи сделка с дявола веднъж,
условията бяха много ясни -
сърцето да поискаш на обичан мъж,
с всичките последствия опасни.
Душата ти поиска той в замяна, ...

От мойте очи
порой градушка сълзи
цветята рани.
Мила се свила
о мен и ни покрила ...

Аз съм море
Аз съм море,
и когато съм щастлива,
слънцето играе с косите на вълните.
Аз съм море, ...

4 септември, 1874 г.
- Мамо, не тръгвам никъде! - крещеше Серафина.
Косата ѝ, която беше спусната се развяваше от влезлия през прозореца вятър. Лицето ѝ беше пламнало, а устните ѝ редяха думи след думи. Не можеше да повярва, че ѝ се случва. Всички я бяха предали. Бяха я изиграли. Зад гърба ѝ бяха вз ...

Ти прародителка си, чрез кръвта
живееш в мен.
Вплела си корените си
разцъфваш в сърцето ми.
Когато погледна към небето — ...

Ъглите на остъкления купол проблясваха от слабата светлина на уличната лампа, разположена на няколко метра встрани от него. Морето надничаше зад запотените от влагата стъкла, като само тъмносините му нюанси оставаха видими отвъд заграденото пространство, колкото да загатнат, че морският чар съществу ...

За изгубените и намерени мъжки души
"Син си ми, но сам си ми, синко, сам си ми."
Душа търси опора, път и посока,
"Сам за себе си всеки е, научи си урока!”
чува от устата на този, именно, дето, ...

Слънчев лъч пътека вае, по-безкрайна и от път,
сянка свита на кравай е, хора много, люде – кът.
Моите очи са слепи за сергиите и за кича,
радост цветна – пълни шепи, песничка синигер срича...
Шарен свят, тълпа, гълчава, празнично окичен град, ...

Душата ми е светла и просторна,
отворила за пролетта врати.
С молитва тиха, кротка и покорна,
днес искам само обич да трепти.
Нека вятърът далеч отнесе ...

Мрак и студ ме завладяха,
почерняха моите крила.
Сълзите ми в дъжда заваляха —
по-нещастна не съм била.
Ангел бях — красив, снежнобял, ...

Разпространението на вярата в Божия Син през първите векове е като да сееш семена във вихъра на бурята. Хвърляш семената, но вятърът е така страшен и мощен, че ги отвява далеч отвъд хоризонта. Сякаш никога не са съществували. Тези семена обаче не са обикновени – те разкриват вярата в обещания Спасит ...

"Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага, с които небесата даряват хората."
Мигел де Сервантес
Дон Кихот говори... Как да го поучи...
Белким Санчо нещо чисто да научи...
И дано да падне семето засято ...

Луната с хилядите светлинки
Част 1
Една пеперуда, излъчваща стабилна биолуминисценция в лилаво и жълто, проряза мрака над гъстата растителност. В рамките на секунди околните растения реагираха – листата и цветовете им се възпламениха в спектрална последователност, сякаш екосистемата беше свързана в ...

О, спомняте ли си, мадам
дъждеца ситен под липите?
Чадъра мой, аз да ти дам
и да вървим. Къде? Не питай.
Как се държахме за ръце, ...

Обичам махленската кръчма
с хумор на солените мъже.
А улицата се търкаля като бъчва,
до запустяло край града поле.
Пред пощата – за пенсии опашка, ...

Душата ми е светла и просторна,
отворила за пролетта врати.
С молитва тиха, кротка и покорна,
днес искам само обич да трепти.
Нека вятърът далеч отнесе ...

1. Градинарят излезе в заслужен отпуск.
Градинката на лейди Гнустър определено чувстваше липсата му. Както, всъщност, и задният двор на лорд Джордж...
2. Лорд Джордж сручайно открива вибратора на лейди Гнустър и учтиво пита.
- Какво е това, милейди?
- Точилката ми за баница... ...

О, да! Земята се върти -
безкрайна, жива въртележка.
Сред флора и фауна, гледай ти -
еволюция човешка!
О, да! Земята се върти - ...

Вяра
В поезията, думите реди Интуицията,
чрез поета действа на съдбата ръката,
думите изникват направо от Нищото,
от дълбокото мазе на Подсъзнанието, ...

Нещата... които понякога искам,
са малки кристалчета лед,
във чаша със старо шотландско уиски,
край морския бряг следобЕд.
Със яхта на кея - в която да седна ...

Някой днес купува ореол
и се пазари – алъш-веришът
да върви! Душевен зъбобол
причинява ми. И трудно дишам.
Знаеш кой е истинският луд – ...

„Първият на село е „господар“ в „аквариум“, последният в града - „роб“ в шеметна „Вселена“. Първият няма къде да „избяга“ от „господаруването“ си, последният - къде да „консумира“ „робуването“ си!...“
Текст и прочит: Иван Бозуков

И тръгвам аз по Лунната пътека
в началото със малко страх...
И стъпвам лееекичко...полека...лека
Аз никога не съм бил толкоз плах...
Не съм го правил никога преди ...

Да, моят път - никога не е бил лесен -
а по-смъртоносен, по-черен от ад.
Не ме питай ти - дали това стихове са.
А само попитай, дали ги четат.
Недей да мислиш, че се правя на важен. ...

Звезден танц - любов безкрайна,
полет чуден, без крила.
Две души, а не тела,
сливат се от нежна тайна.
Музиката пресияйна ...

Преди да се роди стихът,
листът е бездна — бяла, глуха.
Мълчи, но в мълчанието
се крие цялата ми суша.
В ъгъла на мисълта ...

Съдбата трудна е, но не присъда.
Дори с един процент и да зависи
живота ми от мен, с душа ще бъда,
а моята душа безспорно... ти си.
В безизходност и на ръба на бездна, ...