Бедни ми, бедни смотан народе,
кой те в таз робска люлка люлее
кой по пътеките криви те води
а за магистрали от джипа ти пее
монаси целува, с крадливите пръсти ...

АНГЕЛСКИ ДРИПИ
В издраскана кутийка от кибрит,
останала от непонятна ера,
намерих да лежи – в памук повит,
отронен пух от гълъб лековерен. ...

ВЪЛШЕБНОТО МОМЧЕШКО КОЛЕЛО
Защото съм момче, пък и защото
не вярвах, че ще ме споходи зло,
откраднаха ми снощи колелото –
вълшебното момчешко колело. ...

...
Фалшивото се блъска с гром в стените
на ограден зид от чиста простота.
Благочестив да бъда! - издигнат лозунгът на вси'те, подушили просташка суетня.
Денят познава се от сутринта, ...

Храната е необходимост, благодат,
удоволствие и проклятие.
От самото начало на оплодената клетка
или от вечното просто деление,
тя е фактора важен, осигуряващ стандарта ...

Как искам ти да ме обичаш
искрено и съкровено,
тъй както аз обичам те НЕобикновено.
Как искам аз във мен на Любовта началото
и края да откриеш ...

През юли времето е спряло за почивка
и дългият ден се протяга лениво.
Със слънчеви пръсти небето разлиства
макове, лавандула и мащерка дива.
Залезът – шедьовър с отблясък карминен – ...

Вчера аз диван закупих
тука, в Пловдивския Мол.
Тавана ценовия счупих
да го имам в моя хол.
Имам си една съседка. ...

Погледът ми попадна на визитната картичка в рамката на огледалото.
Брей, утре е, ще се е върнала ,... защо да не й се обая.
Лъснат, бръснат, прилежно облечен, с букет гладиоли бях в Кифисия. Надникнах в едно такси.
- Бихте ли ме закарали на този адрес - попитах, подавайки визитката
Спряхме пред врат ...

Лятото свенливо притвори очи,
в топлия пясък зарови крачета,
перчема метна леко в страни
и закачливо си килна каскета.
Прегърна житата в златните ниви, ...

Спомням си - навремето, когато
зъбите си миех с Поморин,
как тренирах в жаркото ни лято
алгебра на моя дървен чин.
Споменът до днес ми и в душата, ...

РАЗДЕЛНИ ЧЕРТИ
Притаяваш дъха си, но пак те усещам.
Как сърцето ти лудо препуска дочувам.
Самодивското сборище не е за срещи.
Кървав месец над билото вече изплува. ...

Вълчо излезе от пещерата след петнайсетина минути, увери се, че козлето Мусолини го няма и си плю и той на петите, без да подбира пътя. Прескачаше ямките и камънаците по хълма като някоя хала невиждана и спря, чак след като видя входа на Господарската къща пред себе си. Как се беше озовал там, не зн ...

Когото той, животът, ти руши
перфектните ти планове до дъно,
от нищото, отново ги гради,
не може вечно все да бъде тъмно!
И паднал във калта, не свиквай с нея, ...

Пак ли си дошъл тук?
Търсиш онова.. което някога наричаше смисъл...
Трябва да ти кажа нещо важно -
мнозина са минавали през този праг,
но ти се връщаш често. ...

Дали сънуваш пролетна пшеница
и от порой намокрена трева…
Дали се будиш и с криле на птица
или усетил нечия вина,
която да удавиш смело в чаша. ...

На Н. Й. В. - Бакьо
Не пипайте поетите!
Оставете ги на Времето.
Че те са като боговете,
неподвластни са на хората. ...

Легендата за Дамирея – Жрицата на ветровете и водите
От древността на Атлантида, когато земята дишала с дълбокия ритъм на океана, а звездите общували със сърцата на посветените, се носи мълва за една жрица с небесни очи и длан, способна да усмири буря. Казвала се Дамирея — избраница на Водната Майка ...

Там някъде скрит
в кръга от пясъците
на брегът
кеменист и закътан
остава стремежа отколешен ...

Бетонът градски
пука с сиви кости,
и жеги адски
впиват зъби остри
в изпотените и вонящи ...

Напъчила е устни като за… омлет,
животът ѝ е снимки в интернет.
За лайк продава си душата гладна,
а позата ѝ пустош тъпо-хладна.
Настърже си салата с киноа ...

Стоя на стола, мислейки за теб…
Липсват ми очите ти, твоята сладка усмивка. 🥹❤️
Лицето ти е лъч надежда за мен,
очите ти — бисери в обикновен ден.
Ах, как искам да си до мен… ...

Коси разпилени, очи тъжни...
мечти неизпълнени, дори забравени.
Глухи викове в тишина на размирици.
Безгрижни ,нехранимайковци командват Света.
Нощи беззвездни, сън не споделили!? ...

Времето вече не е мой съюзник,
сипе се като пясък между пръстите ми.
Не успявам да го задържа, изплъзва се.
Опитвам се да го догоня, да го спра, уви …
Осъзнавам, че силата е вече в точността ...

Не тръгвай отново, любима!
Щастлива навярно си с мен.
В живота е яростна зима -
безчувствен е чуждият ден.
Не тръгвай по пътя незнаен - ...

Загубих се, а толкова се търсих.
Паяче ми шиеше следа.
От слънчевите мигове замръзвах,
а вечер се пречиствах със сълза.
Всичко, дето някога научих, ...

И когато ви няма,
аз пак ще обичам,
и с безброй имена
ще зова и наричам.
И след мен неотлъчно ...

Това е моята улица -
къса като живота ми,
тясна като съдбата ми.
Винаги тичах по нея
и не свършваше тя под краката ми. ...

Роди се в дъжд,
израсна в яма —
тъй болката ми
никога не е била голяма.
Изписана с кръв, ...

Какво ли знам за истинските загуби?
какво ли претендирам аз, че знам...
и подозирам ли,
че могат те да бъдат пагубни,
когато сред житейска глъчка ...

Във детството обичах да чета
от книжки чудни и вълшебни,
със тях да бродя по света
да срещам приказни герои.
Веднъж попаднах на джудже, ...

Тя простотията човешка край няма,
глупостта човешка понякога е голяма!
Родена е от злоба и от малодушие голямо
,към истинските чувства тя е. няма.
Тя свързана е с човешкото възпитание ...

Под масата ти не шумят пари,
когато ти не си, не си овластен*
и селата са пустинно тихи,
когато държавността я няма.
*хипербола ...

Арестуван
Когато се предадох,
помислих, че съм арестуван –
вдигнах си ръцете, усетих
Някой ме прегръща. ...