„Изкушението да „подпечаташ“ безапелационната си победа със смазващ „удар“ по „падналия“ е неустоимо. Парадоксално или не, точно то е началната точка на „свличането“ ти към „дъното“, често пъти - безвъзвратно...“
Текст и прочит: Иван Бозуков

Полъх вятъра в дим цигара
мислите ми сърце не слушат
стакан до мен мой брат
и ако си ти не знам
в нощ под луна ...

Остана ми след теб една цигара
и да ти кажа – плаках много дълго,
но в миг пораснах там на тротоара,
защото пих горчилката до дъно.
Ще я изпушим заедно... когато... ...

Пианото засвири
До болка познатата мелодия
Победителят взима всичко
Тихо зазвуча
За нещата, които не можеш да промениш ...

Куплет 1:
Небето плаче със сълзи от синева,
зелени ниви пак прикриват истина една.
Свали оръжието, затвори тая врата,
вдигни ти знаме за мир, а не за война. ...

Небето плаче със сълзи от синева,
зелени ниви пак прикриват истина една.
Свали го този меч, затвори тая врата,
вдигни ти знаме за мир, а не за война.
Нека ехото заглъхне без следа, ...

Недей посява в тишината
страхът от вчерашния студ.
Сърцето е гнездо на вяра
и в него ти ще бъдеш чут.
И в него ти ще топлиш красотата, ...

Сънувах те, сънувах — че си с нас,
сънувах, че си здрав и жив...
Плака с мен, проплака с глас —
събудих се със нервен срив.
Сълзите ми бликнаха като фонтан, ...

Сънувах те, сънувах — че си с нас,
сънувах, че си здрав и жив...
Плака с мен, проплака с глас —
събудих се със нервен срив.
Сълзите ми бликнаха като фонтан, ...

Предизвикателство е да избереш да бъдеш глас, да създадеш своя свят, да се стремиш да бъдеш чут, да извикаш, а не тихо да шептиш, когато обстоятелствата се оказват не особено привлекателни за теб. Като всяко друго нещо в този живот и гласът се гради. Онзи глас, с който заявяваш “Аз съм тук!”. И има ...

Обичахме се ний като деца,
но много чисто, искрено, дълбоко
и само в спомените мяркат се лица,
но пак ми липсваш - рядко, но жестоко.
Поехме пътя неусетно, ...

Всичко е на коленете на боговете.
Омир
Беше ранната есен на 1988 година..
Краят на септември, а лятото никак не бързаше да си тръгва.
На главната улица в Кюстендил, много близко до хотел Велбъжд, имаше едно кафене. От първите частни по времето на соца. Закритата част беше поместена в бивш гараж. А о ...

Чашата застива мъчно -
изпита, изоставена дори
Още една цигара в късно,
далечно, чакащо "преди".
Там живея аз със любовта ни. ...

Посветено на Z
Отварям очите си. Искам за виждам.
Бялата стая.
Бели стени.
Чист въздух със свежест кристална да вдишвам. ...

Семейството ми
Е дърво
От него
Ронят се листа
И наскоро ...

Посей добро всеки ден от живота си
и предай го в ръцете на друг.
Пресъздай чрез доброто мечтата си,
като слънцето топло на юг.
Запечатай усмивки от погледи ...

Роден съм в технологично време и съм от поколението, на което телефонът е станал като естествено продължение на дясната ръка, слушалките почти са се сраснали с ушите ми, а очите ми са ежеминутно фокусирани върху светещия екран, откъдето ме залива приятно всякаква информация, поднесена в най-различен ...

Той е родом от Перник -
кварталче на София.
Безсърдечен неверник
с душевна атрофия.
Кара Голф - яка тройка, ...

Един помияр, със задник червен,
реши да охули и Дара.
И комунисти - кретен до кретен,
му клекнаха в поза "диария".
Бездарникът стар - баш честушков писач, ...

Мен ме пускат за присъда
В коварство съм вероломен
И наказан аз ще бъда
Подобава с начин сгоден.
А задето Бог оскверних ...

Нареждаш шахматната дъска,
а аз сипвам си питие.
Питаш ме какво ще заложа,
предлагаш да е моето сърце.
Дръпвам силно от моята цигара, ...

За космоса мечтая,
Вселената да видя.
Сега ще поиграя,
в небето ще политна.
Точилката на баба ...

Едва приседнал за отмора,
душата ми се втурва във мига -
пейзаж и влак; и хора -
подминахме една река...
Усещам, чувствам всичко - ...

Дори да има хиляди вселени,
единствена вселена си, безкрайна,
с теб ми е топло, с дума споделена,
с мълчание, в което няма тайни.
Душите са свободни птици, ничии, ...

Тя едва ли те мрази. Във нея е празно и тъмно,
а омразата, знаеш, изисква да има останки.
Във безименен гроб, шепа пръст само хвърли на дъното
и умряха във него и Бог… и любов… и романтика.
После тръгна сама, заизкачва по пладне баира, ...

Нейната шапка не е от небе,
на радостта е сираче.
Синият лъч на очите боде
хищната сянка на здрача.
ПРИПЕВ: ...

Преди да угасне светлината,
светът стои за миг без шум —
като въпрос без отговора си,
като часовник без разум.
Тогава сенките проглеждат ...

Ти кажи на какво. Обзалагам се. Цялата миза,
без да трепна дори и до грош, до обол ще платя,
аз съм тази, която под кожата тайничко влиза
не приема ни дар, ни откъснати вече цветя.
Ти кажи докога. Ще те чакам. Три дена... и триста, ...

за Мира
Събуждам се преди петлите вече,
когато спиш самичка до морето.
Обичам те от всичкото "далече"
с неравния си ритъм на сърцето. ...

РИСУНКА С ТЕБЕШИР
Отлагаме последните любови
за някой ден – когато да се сбъднат.
Но ето – влачим призрачни окови,
с клеймо за предстоящото отвъдно. ...

Реших да поизчистя сутринта
от двора - насъбраните боклуци.
Изсъхналите кучешки лайна
и струпаните под ръжда улуци.
Извадих пароструйка и метла, ...

Принадена стойност
Компетенцията и куртоазията на интервюиращия
не оправдават интерпретацията на автора,
глупаво и нарцистично е "творческото" дублиране
на вече сътвореното приело завършения си статус. ...

Храбро потомство ще ся въздвиже!
Много ще ся юнаци явят!
Слава прадедна ще ся покаже!
С светла победа ще с’ увенчат!
Георги Раковски, „Горски пътник“ ...

Онзи ден се разхождах, както обикновено, из града. Центърът бе осветен, но защо ли се виждаше само на две-три крачки напред? Беше паднала мъгла. Подобна на лека мараня. Прекосих площада и започнах да се обърквам. Мъглата се сгъсти. Улица следваше след улица, кръстовище след кръстовище. Все едно бях ...

О, как ухае на тютюн и тайни
и бистър, кехлибарен дестилат,
с вкуса на зряла ръж в поле безкрайно
и нотката опушена на грях.
А в мрака плаче дрезгава китара. ...

Сърцето наранено не умира —
не свършва в тишина и във покой.
То бавно и дълбоко в себе си се взира,
като ранен, но неукротим герой.
​То носи белези — горчива памет, ...

И аз реших веднъж да подаря цветя
на моето посребрено любимо момиче....
Не бях го правил от..."дявол знай кога"
макар че много, много силно го обичам....
И хвърлих се без всякаква умора ...