1. Досадна клиентка влиза за пореден път в аптеката.
- И сега, за чий .й сте тук отново, госпожо - благо я пита леко изнервеният аптекар.
- Ох - чула-недочула, отговаря тя - то един ли е, че да го помня...
2. Разчуло се в една околия нейде из дебрите на балканя, че млад (и надарен) народен лечител, ...

Ако аз съм бяла птица,
все над тебе ще кръжа,
Ако аз съм слънце златно,
все за тебе ще тъжа.
Ако аз съм чудна песен, ...

Някъде в безкрайността. –
Пустиня или космос?
Посоката е ясна. –
Няма.

(есе от душа за душата)
Има хора, които живеят сред хората – и има други, които живеят сред думите, някъде там между редовете. Аз съм от вторите. Аз съм Анонимен мечтател.
Не, защото се крия. А защото някои чувства не се побират в име – те нямат такова. Нито в образ. Нито в биография. Името не е важ ...

Понякога си те представям. Легнал до мен, обърнал глава към моето лице и гледащ ме точно с тези очи, в които се влюбих. Същите очи, за които сърцето ми бие и умира всеки ден.
Понякога си ни представям, само аз и ти. Двамата. Само аз и ти, един до друг. Макар и да знам, че е само илюзия, това сякаш е ...

Ръце на мъж.
Ръце на жена.
Протягат се с
треперещи пръсти.
Със жар, ...

Нова нощ... а усещанията са стари.
Приятелствата имат вече праг на поносимост.
Загрижени за свойте прищевки...
загърбваме и чест и идеал.
Понякога дори желаем зло на всички... ...

Дели ни мисълта за "вчера"
и тишината настояща.
Сама, душата ми трепери
и спомен по очите дращи.
Сега и аз не се понасям. ...

Снагата ѝ е укротена в предчувствие за дъжд.
В очакване небето да я приласкае.
След миг, оловносиво и с озонен дъх,
ще слезе ниско, ще я обладае.
Ще я обгърне и от страст ще пламнат ...

Мечти!
Мечтите са безплатни, и аз имам много мечти.
Някои съм сбъднала, а други не още.
Мечтах като дете един ден да посетя Божи Гроб в Израел.
И преди три години го посетих, ...

Тези дни работиш побавно, защо така?
Малко съм разсеян и внимавам да не сбъркам. Ще се стегна.
Добре, продължавай!
Бартак беше свалил темпото на преписване, защото вече четеше всичко. Нямаше нужда да го споделя с Маркан, кой знае какви мисли ще му хрумнат в главата.
Имаше всичко, от договори за мир, ...

Назад към природата или Съвременни Андрешковци
Иначе всички сме от града. До момента в който децата пораснат и вече чакам на опашка за тоалетната с полупознати момичета пренощували при синовете ни.
Стана модерно да имаш селска къща.
Ремонтираха бащините къщи или купуваха килнати на една страна постр ...

ПРИЛОЖНА ИКОНОМИКА
Автор: Марта Маркоска, Р.С.Македония
Похарчила съм те още преди да съм те спечелила,
а твоят лихвен процент надхвърля
моите възможности, за да ти се платя предварително. ...

Човек и добре да живее - умира и друг се ражда. Ама защо е живял тоя човек? Само да умре и друг да се роди ли? Да има кой да излезе тържествено, да се изпъчи, прочисти гърлото си и да каже на погребението му: “Ето, тоя беше страшен пич, евала че се роди, евала че гушна букета!"
Брей… Щом е толкоз пр ...

Толкова малки, а бяха сами,
като птици затворени в клетка.
По очите им сухи сълзи,
а в душите - неразписана сметка.
Светлината им беше мечта, ...

Обява от Министерството на отбраната:
ВВС търсят да назначат 64 пилоти на новите изтребители Ф16.
Изисквания към кандидатите;
Да са по-яки и гласовити.
На телефона на Министерството звъни кандидат: ...

Събрал чернилка в душата...
Сутрин пия чаша силно кафе.
След глътка дъното на чашата
неразгадано ще ме отзове.
Това кафе далече отгледано, ...

Не искам любов да си ти поредна,
а да останеш и да си последна.
Не искам вече срещи и раздели,
а искам само теб в делници и недели.
Ти идваше и си отиваше пак от мен, ...

И треперят стотици щурчета,
над цигулката падат лъчи,
от душите на птици е взета,
уж е сладка, а малко горчи,
тази тъжна мелодия. Парят, ...

Жената – нестинарка е… магия.
Опасен вихър върху светъл път.
Понякога е огнена. Стихийна.
/Дори обречена на някой друг/.
Повярвай! Тя, жаравата, мълчи, ...

Със всеки залез денят боледува
за слънчицето, което от тъга –
със него се безнадеждно сбогува,
преди да го плени без жал нощта.
Раздялата им винаги е болка, ...

ЛЮБОВТА СИ ОТИДЕ
И, нали по характер съм хрисим, и не съм на скандалите фен,
ако нявга ти кажа върви си, значи просто – тръгни си от мен,
в седем тръгва ти влакът за Враца – и след твоите топли поли
над чашлето с прощална "Lavazza" ще изпуша една-две лули, ...

Сестричките с шпринцовки, за системи приготовки.
В гроба нещастниците нямат какво да губят освен мъките си.
Има кардиолог и психиатър, няма сърцелекар и душелечител.
Инфаркт и инсулт не са доказателства за сърдечност и душевност.

Какво ли исках днес да ви разкажа?
И как да го започна, не, не знам.
Доброто искат много да го смажат.
Но то от памтивека си е там.
При Бога и от него се раздава, ...

Не в църквата, пред попа лицемерен –
без пръстени съдбата ни повика.
Под сянка от крило на гарван черен –
венчахме се на свещи и мастика.
Олтарът ни – една скована маса ...

Твоите балдъри, море, твоите балдъри,
звяр събуждат, звяр събуждат, в мъжките потури...
Звяр събуждат, змей събуждат, но тýй не та плаши,
с змейовете си свикнала, с тез от мъжки гащи...
Само да са здрави, сакаш, те у раменете, ...

Всеки наш ден от съдбата харизан е,
а ги пилеем съвсем безразсъдно.
Здраво заключил вратата на влизане
все ни залъгва там с някакво бъдно,
този живот. И в безкрайното скитане, ...

Караджата е бронз,
който гледа с надежда към утре.
В незададен въпрос
все мълчи във хладните сутрини.
Мечтите са птици, ...

Изгори всички стъпки към спомени
и забулени в мрежи съдби.
Укроти ветровете разголени
и посей в пустотата мечти.
Развържи самотата на болката ...

Развратът – туй е доста друго нещо,
поне по моето мерило днес.
Развратно е – и кротко, и горещо,
да лъжеш и подмолничиш с финес.
Да правиш тънки меркантилни сметки, ...

Не се ли уморихме... от фалш, лъжи!?
От хвалебствени слова без грам покритие...
Не се ли превъзнасяме, за да ни аплодират!?
И в Свят измислен да живеем.
Венци, цветя, аплодисменти, Защо? ...

С пръсти пише по тъмни калкани задъхани строфи
нощен вятър, от лудост и обич, и болка крилат.
Под дъжда е площадът сияен... почти като нов и
капят тихо звездици над стария, спящия град.
Уж свенливо присвива нощта небеса дългополи, ...

или "Червената шапчица по Оскар Уайлд и Йосиф Перец"
– Не всичко днес, мадам, е тъпа драма –
отсече с вой изнервеният вълк –
Ще Ви изям! Сега! – и с поглед пламнал
допълни – по сценарий имам дълг. ...

В пропуканите пътища съдбата
изсипва истината подсладена.
Небето не говори със земята-
раздяла временна е, нажежена.
Отново любовта е обвинена ...