Според културолога Митко Новков поне част от недостатъците на Бай Ганьо са психологическа проекция на недостатъците на самия Алеко Константинов. Малко известен факт е, и че Алеко е имал чичо монах в Атонския манастир “Пантократор” на име отец Паисий (Българина). И тези 2 факта са вдъхновението за съ ...

КАЛНА УЛИЦА
Дъждовно лято е. И все вали –
над къщите, в очите и в сърцата.
Небето сипе тънички игли
и в калната бродерия ги мята. ...

Тихо прелетната птица се завръща
в окото на лятна зеница,
на надеждата, с която ме загръща
като топъл вятър, стрък пшеница,
от пръстта на кръговрата изникнал... ...

Ще задраскам тази страница.
Ще потъна във забрава.
Криволичи стих пияница.
Знам за една работилница.
Пращат писма до небето. ...

(семейно-битови грегерии)
Аз, неофициално, съм официалният хроникьор (без портфейл) на нашата семейна сага...
В рамките на един кръгъл час, съпругата ми повтори поне 99 пъти, че много съм мърморел за щяло и нещяло и, че било крайно време да се науча да премълчавам някои нелицеприятни факти, касаещи ...

Поисках да ти прочета кратък стих,
ей така родил се в моята душа,
но питаш ме с погледа си тих,
дали със рими ще те утеша.
Когато тъй животът ни притиска ...

ЗВЕЗДНО КЪРМАЧЕ
Чаровник е Август! Очите на изгрева светят
с цвета на узрели смокини и медни лъчи,
а слънцето сутрин бродира замах по крилете
на новите, пърхащи с вяра и смелост мечти. ...

Слънцето се разля като разтопено злато по върховете на близката планина, която сякаш засия като момиче след първа целувка. В подножието ѝ селото се будеше бавно – петлите отдавна бяха пропели, а в някои от дворовете се виждаха чевръсти стопанки, които бяха подхванали къщната работа.
Петър беше тръгн ...

Дойде октомври вихър ненадеен,
съня изгони с песничка и стих.
Бохем си, знам, не може да си тих,
душа дъждовна, що през съ̀лзи пее.
Приседна на леглото ми. Боли те, ...

ДЕН ОТ БОГА
... вятър ходи на кокили през купите със сенце,
куче лавне, кон изцвили, стихне сънното селце,
нощ отхожда, ден дохажда, сякаш за лопатка жар,
и се вейва – черна сажда – татък звездния Колар, ...

Не искам да ги слушам, ала те
цвъртят до болка, до абсурд, до... писък!
Цвъртят с извечния „авторитет”
да са природа от порядък нисък...
Цвъртенето на щурци е сред звуците, предоставени за свободно ползване в сайта pixabay.com...

Да бъдеш юнак „днес“ съвсем не е като да си бил такъв „вчера“. Живеем в едно от „скептичните“ спрямо всяка героичност исторически времена и... това е прекрасно...
(Уточнение: Писах текста в разгара на ковид-психозата и това нямаше как да не проличи в него. Написаното обаче, както ще се убедите ако р ...

А бе,тая златна есен
как да я посрещна с песен?
Мен ме лятото размаза.
Бях в Нирвана-друга фаза.
Ала, есента настъпва... ...

Вчера бях трийсетгодишен,
днеска съм над шестдесет.
Пишат ме вече излишен,
но си оставам поет.
Вече ми сложиха кръста, ...

Любовта не е бряг, а е път.
През вода, през небе и през дюни.
Само спирка е краткият юни
и игра на немирно дете.
А денят се топи, не расте. ...

Реших да замина
Просто е!
Реших да си ида!
Няма къде да отида
Няма при кого да бъда ...

На Б.
Ти в плиткото. Аз в океана. Моя си.
По пътя си що шхуни потопих.
Отнесох два-три замъка. А пояси,
отдавна нямам. Само лунен стих. ...

Роден под знака лунен, морски, древен
на Рака, моето сърце е вечен път.
Но също пристан, влюбен и вълшебен,
и бурен океан под звезден съд.
А името ми носи седем, код за мъдрост, ...

Ерион се усмихна широко, а смехът му отекна като далечен гръм докато се обръщаше към Езерил:
— Ти носиш духа ми. Слаб засега, но истински. Мислиш ли, че можеш да завихриш буря срещу мен? Или да полетиш натам, където дори бурите се боят да идат? Да стигнеш Космоса?
Езерил, задъхан, с раздрано лице и ...

Бабо, разкажи ми в рими
приказки за теб любими,
с глас вълшебен сподели
мъдростите в тях добри.
Разкажи ми за „Снежанка“ – ...

Вървиме с теб и път е любовта
към слънцето през портите небесни,
разцъфнала с най-чудните цветя,
възпявана в най-хубавите песни!
Вървиш до мен. Рисува обичта ...

Човек живее с мисленето, че 21ви век е най - нехуманният. Мисли и наистина вярва в това. Живее с нагласата, че "човешкото се губи". Но така ли е? Ако беше така, то светът щеше да се разпадне преди няколко години и днес да няма нищо. Защо съм против това вярване?
Да вземем Средновековието. Как са жив ...

Косите дълги… светъл махагон,
а кожата ѝ – млечна, с три лунички.
Три нежни полумесеци живот,
докоснали гръдта като въздишки.
Тя носи някаква дълбока скръб. ...

Свършва лятото за жалост
и настъпва есента,
но с палитра цветна -
тя, ще украси света!
Като фея във гората, ...

Защо ППДБ са пълен провал в политически и човешки смисъл?
Нека първо рагледаме състава им, компонентите, от които са образувани, а след това да разсъждаваме за останалото.
ПП са изключително разнородни, до наличие на компоненти, които са враждебни и непоносими един към друг, както в чисто човешко от ...

ЗНАЦИ БЕЗ ЗНАЧЕНИЕ
Гората бе събудена от изстрел.
Съдраната на кръпки тишина
по клоните изтръпнали увисна –
като внезапно чувство за вина. ...

ЛУДИЯТ ПОЕТ
Аз съм луд. Но от умните луди, дето цял ден за нещо мълчат.
Щом петелът в зори ме събуди, просто влизам във вашия чат.
Не една усмирителна риза от гърдите си вече раздрах.
Тъй животът от мен се изниза. Между песен, сълза, горък смях. ...

В навечерието на убийството си автора на "Бай Ганьо" Алеко Константинов, вдъхновен от атмосферата в Пещера, обещава да направи нещо безпрецедентно - за пръв път да създаде произведение, в което Бай Ганьо попада сред редовия Българин, без той да е жертва. Но смъртта му пречи това да се осъществи и то ...

Три жени седяха на масата в заведението. Една руса, една червеникаво- руса и една черно -руса. И тези три жени тихо си говореха и тихо се усмихваха една на друга. Отпиваха бавно от чашите си. В едната чаша кафе в другата чаша вино, а в третата уиски. Дърдореха си тихичко. И тогава едната от тях погл ...

Спомени стари разпалва морето,
заливът дреме в безкрайната шир,
залезът пак разтуптява сърцето,
в ритъм вълните се гонят безспир.
Барът прибира все влюбени хора, ...

Баба седнала на столче
до мъничко прозорче,
в схлупената ѝ къщурка
огънче в огнището мъждука.
Тихо думи тя редеше ...

Затъпях от много мислене,
или поне така съм си внушил.
Не открих велики истини,
само време да ги търся съм губил...
Гениалноста ми не разцъфна ...