МЪЖКА СВЯТОСТ
Ние бяхме сериозни мъже.
Ние бяхме мъже с яки плещи.
Не изглеждахме зле – неглиже,
във съня на Жените горещи. ...

Как да ти пиша, та ти прекосяваш Китай.
Кой би смутил тази страст безпощадно лирична?
Срамно съм бяла, безцветна съм даже, признай
цветното тегли те искрено, твърде и лично.
Чиста случайност е, че те обграждат в зори ...

Улицата на тишината
Волята ми започва да се разпада,
тежките вериги заключили сърцето ми.
Мечтите които някога преследвах
се разпадат като рохкава пръст. ...

Пътуваш ли или отседнала си в някой..
забравен, треторазряден мотел?
И там са откраднали всичките ти кокичета?
М? Кажи де. Затова ли се бавиш?
А може би полетът ти закъснял е? ...

Капитанът стоеше на мостика, подпрян на прозореца на огледалото, и съзерцаваше синьото пред себе си.
Всичко беше синьо: и морето и небето, и само два бели облака внасяха някакво разнообразие в равната картина.
Облаците, кръгли и слепени един до друг му заприличаха на двете полукълба на задните дамск ...

Когато слънцето изгрее
и появят се неговите лъчи,
и луната освети река сияйна,
и звезди блеснат в небе обятно,
тогава ще се видя в твоите очи, ...

Тихо е, Защо ли, може би пред буря!?
Звезди искрят в тъмата на раздора.
Каша ама по от бабината ,загоряла...
и отново пак сме на финала.
Тиганът загорял предава привкус ...

Първа част „РАЖДАНЕТО НА САМОДИВА“
Глава 12: Миналото
Малко момче със зелени коси и шапка като купула на жълъд, си седеше на зелена полянка и се сърдеше. Сърдеше се на големите. Искаха да тръгнат за някъде. А той не искаше. Това място му беше любимото. Искаше да си остане там. Това беше домът им. Не ...

Има места, които изглеждат сякаш са докоснати от Бог. Също като Белоградчишките скали —изумителни природни образувания, разпростиращи се на около 30 км около град Белоградчик. Грандиозният скален ансамбъл включва внушителни скални монументи, които наподобяват крепостни кули, пирамиди, силуети на хор ...

Една калинка търси пролетта.
Намира я дори в изсъхнал слънчев лъч.
Намира я сред свежите цветя
и в избуяла от очакването глъч.
Тя радва се на малките неща: ...

И днес се делим
на фили и фоби.
И днес си мислим,
свободни сме,
а всъщност сме роби. ...

В самия край на хаоса поспря се,
духът ми цял живот премръзнал, сам.
Намерих те и няма да те дам,
какво от туй, че кима несъгласен,
Всемирът? А страхът не ми отива. ...

Няма случайни неща -
всеки момент е съдбовен,
даже ревът на кръвта
част е от пъзел духовен.
Чака ни тази земя ...

Като есен потропват дъждовните капки,
а е пролет, пияна от люляци.
Любовта е лилава. Навред аромати…
В небето бягат разплакани облаци.
Сърдити и черни, Луната закриват, ...

И плисна дъжд необуздан, жесток и
земята закопняла затрептя.
Една любов от хиляди посоки
погали зажаднелите цветя.
Брезичките разлистени почти са, ...

Казваха, че съм била нежна и крехка като капка роса. А очите ми се уголемили и изхвръкнали от болестта и заприличали на кюфтенца от супата с топчета. Бях много слабичка и въпреки силните бульони на баба, бузите ми така и не порозовяха, а тя се криеше зад вратата на килера и плачеше. Знам, защото я в ...

ЧАКАЛНЯТА НА ЖП-ГАРА СОФИЯ
... последният трамвай ще ме изхвърли
на ЖП-гара София в среднощ,
където проститутките кахърни
вървят в комплект и струват две за грош, ...

Църквата е в света, защото Христос дойде в света при нас, хората … Той ни приканва, а когато влезем в храма, ние спираме да говорим, или - вече не със свои думи ... От Църквата, която ни говори чрез Свещеното Предание, ние приемаме Божието Слово … На Света Литургия, повтаряме отново и отново думи и ...

Под цъфналите вишни минава котка.
Черна. Търси светлата си страна.
Поляга в тревата - готова за възхищение.
Приела е себе си, без угризения.
Цъфти с пролетта и минава през времето. ...

Когато се ражда приятелство,
разцъфват пъстри цветя.
Поникват бисер и здравец
в свенливи крехки стебла.
Когато се ражда приятелство, ...

От всичките им козни* пих.Но с Дяволите съм още
на нож!И в неписан стих:чувствата будуват нощем.
Притворства,маски и грях!Блюда и напитки греят
в Гетсимански парк.И смях измамен в очите живее.
От прегръдките им наранен.И от целувки отровен-- ...

Пред мен един глагол навъсен,
отмерващ ме с поглед мръсен,
чупи пръсти нервно и припряно,
сякаш ще засвири на пияно.
Било му трудно да се удържи ...

Країна без землетрусів
Гойдалки, на яких я сиджу,
хитаються над прірвою.
Помічаю ще одну смерть,
і велич розбивається ...

Ангелите с поглед лекуват,
винаги в моменти на упадък
и дяволите с удар раняват точно там,
където била е зашита раната.
Защо ти трябваше, за бога, ...

Въртиш дупето, като манивела,
въртиш и сучеш, готино и смело.
Кефиш мъжете, чупиш бариери,
ясно е обаче, че си за милионери.
Палаво показваш повече от бута, ...

Събудих се, неделята цъфтеше
през март като щастлива орхидея,
животът беше сънен, още спеше,
но всичко вече светеше през нея.
Помислих си, дали не фантазирам, ...

Прозорците са тъмни през деня –
навярно светлината са поели...
Един от тях поражда тишина,
от нея вае своите къдели.
Там чака Той изровил твоя лик, ...

С П О Р
Трима студенти разгорещено,нахъсано спорят
пред аулата на медицинския факултет
за евентуалната,незавидна,сполетяла го горест
на от далеч накуцващия към тях екс вече кадет. ...

Силният е сякаш пилот -
който е сам във кокпита.
Силният се бие със взвод -
и за поддръжка не пита.
Силният е винаги отпред - ...

Първа част „РАЖДАНЕТО НА САМОДИВА“
Глава 11: Деветият ден
Денят вече беше дошъл и слънцето започваше да препича топло. Беликá още не беше излязла от хралупата си. Толкова се бе изморила, че сънят й продължи чак до обяд.
Затова отвори очи стресната. Трябваше да стане рано, за да се приготви за гостит ...

Все някога ще проумеем, че ние сме си врага.
Тези дето сами водата мътим...и цупим се, Защо?
А иначе сме натокани...много точни.
Люти като чушки Арнаутки и защо?
Май любители на ,нека ни е зле. ...

Откъде те познавам,
душата шепти.
В спомен потъвам,
дали там не си ти.
И някак странно ...

– Да видим какво си имаме тук! Сбирка на клуба на треторазрядните изтривалки на божествени задници. Как я карате, братлета?
– Рафаиле, би ли ми припомнил колко точно Апокалипсиса сме проспали, че да доживеем подобно нещо. Низвергнат, прокуден, паднал и осъден… А сега… Началник?
– Михаиле! Радост за ...

На слабия все някой е крив.
Все са му други виновни.
Не чувства, че е страхлив.
Бяга от решения съдбовни.
Слабия се жалва до безкрай. ...

Понякога аз имам две души.
Коя ли от коя е по-немирна?
Щом лунните пътеки пак се ширнат,
то никоя от тях не ще сгреши.
Понякога сърцата ми са две, ...