Мислите си, че е невъзможно едновременно и да имате най-красивата коса, и на главата ви да е толкова леко, сякаш сте плешив? Лъжете се. Ето как фризьорът удовлетворил това привидно парадоксално желание на кокетката...
Текст и прочит: Иван Бозуков

Какво наскърбявало глупостта? За какво молела растенията и животните? Защо молбата й била отхвърляна с нетърпяща възражения безапелационност? Какво й донесла срещата й с човека? Защо днес тя е честита и доволна, а човекът - неделим от нея?...
Текст и прочит: Иван Бозуков

Защо клаксонът навестил коня и към какво го подтикнал? Какво било скритото му пагубно намерение? Как го реализирал и какво последвало от това?... - Все въпроси, чиито отговори ще намерите в звукозаписа на настоящата история...
Текст и прочит: Иван Бозуков

Н Е О С Ъ З Н А Т А С Л Е П О Т А
Всичко що ни се случва
в този живот толкоз прекрасен,
не е плод на просто налучкване
в рамките на нашите житейски романи, ...

Нощта е гола, тъмнокоса,
загадъчна, невярна също.
Пристъпва в тишината боса,
не е жена за брак и къща!
В недрата си приема всеки ...

Галошите на глупостта са пробити и тя, като се надува и джвапа по пътищата на държавността, мокри напуканите си пети с тиня. Пързаля се по хлъзгавите пътища, но прави маневри и тълпата ръкопляска, защото си мисли, че това е специален номер от цирка. Преди беше боса, но след като многократно удари ку ...

Глава трета
„Трак-трак, трака-трак -
днеска скелет, утре пак!
Който иска да „горчи“,
ще попадне в зли очи!“ ...

Къде си устроили пир миналото и бъдещето? Защо се скарали? Кое от тях било виновно и кое - обидено? Какви били катастрофалните последици от това скарване?... - Отговорите са в настоящия звукозапис...
Текст и прочит: Иван Бозуков

Какво се случило с попадналия в първобитните времена пришълец от бъдещето? А с изобретената от него машина на времето? Защо съвременниците му никога не узнали за изобретяването й?... - Отговорите чуйте в звукозаписа на настоящата история...
Текст и прочит: Иван Бозуков

Защо мъдрецът проклел красивата лампа? В какво се изразявало проклятието му? Какво се случило с лампата след това? А с мнозината й собственици и със самия мъдрец?... - Ще разберете всичко това, ако прослушате настоящата история, злодеят в която неволно се оказва... една невинна лампа!...
Текст и про ...

Всяка сутрин с лъчите на слънцето
ще изричам с нежност – обичам –
теб и земята, теб и небето,
теб и простора на птиците,
теб и звездите сияещи, ...

Всеки тук на този свят е отрязък време в космическия миг и час
всички сме родени в шанс, неповторим и уникален, за този свят!
И-бремето, което е в нас и радостта която е неизменната му час,
водят ни в пространството пред тях да запълнят отрязъка от нас...
Петя Дубарова /25.04.1962.-04.12.1979./ ...

Отидох там. По-близо до кея.
Наех хотел до морската градина.
През прозореца ще наблюдавам нея.
Дух, жена и страст, спомени без име.
Задуха и не заваля. ...

С годините, ставаш си ближен приятел,
не се пренебрегваш, не се и виниш,
състезателният ти дух е ням наблюдател
а грешките - уроци, които цениш.
Да водиш битки заради хленчещо его, ...

Живея си – птиче в часовник,
секунди не смятам безчет.
И пиша. Все рими бунтовни.
Родих се (защо ли?) поет.
Сърцето не е механизъм, ...

Усетих как по гърдите ми се разпиляват дълги коси, ароматът от които мигновено изпълни съзнанието ми и го замъгли с грешни продължения. Сетивата ми се обостриха до степен, в която най-малкото движение на тялото до мен се трансформираше в приятна агония за моето. Чертите на Дявола бяха меки, спеше дъ ...

Високоетажна Болница градска!
Вътре в нея – сякаш пътуване
с кораб пиратски.
Пищят отвън линейки.
Асансьори, претъпкани ...

И този декември дойде,
пристъпи бавно, студено…
Намръщен, като малко дете
без сняг е, гледа смутено.
Очаква света да събуди, ...

Есен ме посипва със листа.
Времето отново се учуди -
накъде съм тръгнала сега.
Беше сутрин. Изведнъж
хлопнах и последната врата ...

България… моя светла и силна земя!
Моя съдба тъй горчива и сладка,
колко обич в сърцето пося,
както може единствено майка!
Ти предаде на своите чеда, ...

Нима на тази улица самотна
когато минавах сам сама,
ти свъси вежди неохотно
и направи се, че не
виждаш стар познат? ...

Правилна награда е само заслужената кариера.
Дарба е способността за минаване по права отсечка между два завоя.
Редица е опашка със ред; опашка е редица без ред.
Стачката на щъркелите има разрешение -
празно за държавни служители назначение.

Чадър зелен отворил борът,
не дава капка да провре
дъждът, с горещините спорещ –
на сянка си му е добре.
До корена застанал бобър, ...

Следвайки елфическите руни
аз узнах за светлият ти знак
и настроил влюбените струни
свиря и мечтая пак, и пак.
Прекосявам дните неизменно ...

Пеперудите в стомаха
се оказа, че са жилещи оси.
Късно сетивата ти разбраха,
че в капана си на паяк, от лъжи...
Всяка дума нямаше пълнеж ...

Хората си представят „задкулисието“ като единен отряд нинджа-олигарси, които вечер се събират около тъмна маса и синхронизират световните съдбини. Но задкулисията са повече от едно. В България приличат по-скоро на стар панелен вход: много апартаменти, всички се мразят, всеки има различен кабелен опе ...

Книга с разкази и приказки за мечки и мечоци
Последната книга на най-стария съветски писател, лауреат на Държавна награда на СССР – малки разкази за нравите, обичаите и поверията на хората от Сибир и Урал през различни години, за приятелството между човека и мечката.
СКЪПИ МОИ ЧИТАТЕЛИ!
Съберете тър ...

Мълчиш, приятелко добра,
и светиш с твърдия си блясък,
и никой земен крясък
не може да те трогне, знам…
И твоите сълзи червени са почести – ...

Глава втора
„Който пази тайна, трябва да пази тайна, че има тайна за пазене.“
Френсис Бейкън
Бомбай - понеделник, 4 февруари 2103
- И така - откри срещата на Висшия медицински съвет към Всеобщата глобална медицинария председателят му доц. Сидар Ореши, - събрали сме се, за да обсъдим непрестанно раст ...

Понеже съм създадена от плам
не мога да мъждукам. Вощеници
край мен рисуват сенки многолици,
а аз изгарям. И гневът ми ням,
отприщи ли се в яростни пожари, ...

Първо обедняваме духовно. После – материално.
Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, толкова по-богати се оказват онези, обладаващи нашата духовност. Малкото, което имаме, е нещо, което те не могат да присвоят никога. Но то е важно. Все пак сме хора. И те изстискват лимона на изцеден ...

Искам
да заспивам
във очите ти,
завита
с одеялото на миглите; ...

Чувстваш ли дълбоко –
така, че всичко да трепти,
сякаш с теб се свързва,
никога не ти омръзва,
пропило тихо дните ти, ...

Извезани отдавна от съдбата,
чакат пътищата твоите нозе,
щом поемеш въздух си в играта
и ролите сърцето ти преде.
Ах, колко шарена е тази черга, ...

Усещам как угасва сиво жило
пронизало сърцето ми преди.
Перо от ангел даром изпрати
от небеса – да ме омае мило.
И потопено в тихото мастило ...

Морето изяжда ми плътската жажда,
яда ми към хората и към света.
Седящи на пясъка
празни
омразни ...