Преди да се роди стихът,
листът е бездна — бяла, глуха.
Мълчи, но в мълчанието
се крие цялата ми суша.
В ъгъла на мисълта ...

Съдбата трудна е, но не присъда.
Дори с един процент и да зависи
живота ми от мен, с душа ще бъда,
а моята душа безспорно... ти си.
В безизходност и на ръба на бездна, ...

С тебе сме като в театър
комедия и драма във едно.
Понякога повява южен вятър
и ни носи чувство,приказно.
Друг път вилнеят урагани ...

В навечерието на Страстната седмица, последната неделя преди Великден, празнуваме Цветница - светлия християнски празник, посветен на влизането на Иисус Христос в Йерусалим... Празникът е двоен за хората с имена - произлизащи от цветя, дървета или друг вид растения... Наричан още Вход Господен, Цвет ...

В нашия свят е купон и игра,
тук слънцето носи на точки пижама!
Търчим по дъгата със боси крака,
а облакът горе е топка памук – ей така!
Зеленото пее, червеното скача, ...

АТЛАЗЕНА СПЛИТКА
В мен вечерният здрач е надраскал
седем есенни кратки двустишия.
Остави ми последната ласка –
без която не мога да дишам. ...

Преди да се роди стихът,
листът е бездна — бяла, глуха.
Мълчи, но в мълчанието
се крие цялата ми суша.
В ъгъла на мисълта ...

Нулево събитие
Тази сутрин нулистът пристигна в офиса си по-рано от обикновено. Налагаше се да подготви демонстрация за обучаемия, който трябваше да се появи след половин час.
Свали якето си - навън валеше лек пролетен дъждец и то бе влажно, - окачи го на закачалката, седна на нулевия си стол, включ ...

Живеем в паралелни светове.
Единият - изтънчен, на душата,
а другият - на сметки, часове,
изтекли в размисли със самотата.
Единият - мечтателен, красив, ...

В ръката острие проблясва
студено, безразлично, разсичащо плътта,
надеждата последна гасне,
препускаща, без дъх, остава мисълта.
За болката ми земен изход няма. ...

Прегърбен от умора вече крачиш.
Погледна ли поне веднъж назад
да видиш, че окови тежки влачиш
към робство и към бъдещия ад?
Когато обещания тръбяха, ...

И днес - на буря ми мирише
раздялата с една жена.
Развод ли бе… да го опиша!
Приличаше ми на война!
Изгубих в битката: наследство ...

Предисловие ... Думата ми е специално за Локалната Хармония ... поради което може и да не четете думичките за Всемирната Хармония
Запитах ИИ - Какво е Всемирната Хармония ... Отговорът беше толкова философски, че ... хлъцнах.
'Всемирната хармония е концепция, която описва идеята за съвършен ред, бал ...

Затворя ли се – перличка съм в мида,
потънал кораб, странен древен йероглиф.
Вълна́ солена – та света ми тъй красив
да съхрани, когато болката зазида
олтара светъл. Любовта ми е егида ...

Преглеждах старите албуми
и там открих щастливите ни погледи.
Припомних си, че помежду ни
любов било е в късните следобеди.
Усмивките не сме ги крили ...

Ти! си стихът! -
В теб се теша̀! -
Ти - дух, душа,
реч, кръв и плът!
В теб Любовта ...

Мрак и студ ме завладяха,
почерняха моите крила.
Сълзите ми в дъжда заваляха —
по-нещастна не съм била.
Ангел бях — красив, снежнобял, ...

***
Мартенският вятър е жесток!
Раздуха пролетните цветове.
Упои се с тичинков прашец.
И забрави любовта. ...

Сподели своите истини!
Бъди себе си... всякак!
Живей живота си чисто,
за да стъпваш леко нататък!
Не забравяй нивга мечтите си ...

...Нощ, каквато стресира човека,
към която се гледа страхливо -
преживях и ще помня вовеки -
тя остави в мен спомени сиви!
Нощ, която не носи печат "Подредена"! ...

Имах нужда да спра за дълго да чета любовни романи. И все пак го исках - да пиша за любовта. Исках го силно: да наблюдавам умението на живота как събира и разграничава от себе си обикновеното и необикновеното.
​Имах нужда, и сега я имам - да се променям. Да се науча да ходя по греда и да балансирам ...

В една дъждовна и мрачна нощ, тя загуби един любим човек, който винаги и е помагал и подкрепял. Това бе нейната баба. 3 месеца по - късно. Добромира пуши цигара в двора, тя не бе излизала от вкъщи цели 3 месеца. Майка и пристига и поставя пред нея, едни документи.
- Трябва да дойдеш с мен в Бургас, ...

Въздух от сламка някой
през минути ми подава.
През тесен процеп
вдишванията ми преброява.
Дробовете ми продънват се ...

[Куплет 1]
Старата църква от съня се събужда,
светлина през стъклото проправя си път.
Нощта си отива – студена и чужда,
ангели бели над храма летят. ...

Боли ли те силно, значи си жив,
това е животът, така услужлив,
на всеки поднася различен урок,
поставя задачи с нужния срок.
Не пита дали си готов или не, ...

С асфалт, стомана и бетон
наследникът на Вавилон,
на Мемфуто и на Рим
расте безспир, непоклатим.
Светлеят тайнствените нощи, ...

Без теб не живея, а съществувам.
Спомените ме изгарят отвътре.
Никога няма да спра да тъгувам,
Защото с теб няма да имаме утре.
Как да живея с тази огромна дупка в сърцето? ...

Кратък наръчник за разкодиране на Вселената.
Пътуване през Санскрит с Бхагават Гита и Шримад-Бхагаватам
Въведение: Санскрит като Лила (Божественна игра)
За да разберем думите в това помагало, трябва да погледнем на Санскрит не като на обикновен език, а като на софтуерния код на битието. В традициите ...

Бях малко момиче, дошло от града
при живия корен на село.
Там облаци пускаха млада брада
и свиреше вятър на чело.
Зад клоните вечер узряла луна ...

Какво възнамерявал да напише малчуганът с намереното тебеширче? Защо изпод пръстите му излизали думи, които не бил изписал? Защо написаното го разгневило толкова много, че го подтикнало да извърши... убийство?... - Отговорите са в звуковия файл.
Текст и прочит: Иван Бозуков

[Куплет 1]
Старата църква от съня се събужда,
светлина през стъклото проправя си път.
Нощта си отива – студена и чужда,
ангели бели над храма летят. ...

Защото много, много те обичам,
живея само в твоята прегръдка.
"Щастлив съм!" - с онемели устни сричам,
отпивам спомена за теб на малки глътки.
Ефирна си. Невинна. Даже плаха. ...

Парадокс
"И опитът — син на трудните грешки,
И геният — на парадоксите другар."*
Да се греши, е нормално, човешко,
да се прощава божествен е дар. ...

Дъждовно е, но имам свой сезон,
а този вън изобщо не ми пречи,
прелита пролет и от клон на клон
личат щастливите ѝ нежни речи.
Че днес е мрачно – временен възход ...

Незабрава синя, тиха,
в спомен нежно се усмихва.
Малка, крехка, ала вярна —
пази обичта безкрайна.
Във сърцето тихо грее, ...

Всички тук сме ветерани
от един отминал строй
със тела покрити с рани,
но и с дух кален във бой...
Днес наричат ни обидно ...

Много исках - месец юни
щом завърша пети клас
да не ходим с Тати в Дюни
или близо до Бургас,
а да вземем… самолета ...

Да, исках със теб да се видим.
И бързам – като на война.
Прощавай, че съм любопитен –
но ти си страхотна жена.
И сякаш не си тъй далече, ...