Кой съм аз,
че да съдя другите?
Нямам такава власт.
Но, мога сам
да се съдя! ...

Тишина... след вик на болка.
Кервана прашен по пътя си върви.
Безгласни тълпи... от крясъци загубили!?
Свойте любови и мечти.
Народ, създаден за Божия любов... ...

Да смразява се кръвта ти, когато ме усетиш, че пристъпвам тихо.
Да ти заври отвътре, когато ти прилагам повтаряща атака психо.
Като нападам с доводи безсилни, но крещейки и с наслада,
да те виждам как се мяташ и настроението ми не спада.
Да очакваш неочакваното, да нямаш ти покой дори за миг, ...

При грешки, човекът довежда
вината, омразата, злото.
Без вяра, любов и надежда,
загубва опора в доброто.
Вселената записи прави ...

„Нека да е лято“
Нека да е лято, само да е лято,
дълго като есен, топло като гръд.
Волно като вятър, мило като песен,
вечно да е лято всеки път. ...

Две, три счупени плочки за малко щяха да го спънат. През деня успяваше да ги избегне, но нощем не ги вижда. Вродената му кокоша слепота често го подвеждаше.
Корените на старата липа бяха надигнали няколко от тях. Добре, че отблясъка от уличната лампа му позволи да ги види навреме. Бе загубил съня си ...

Катеря се към върха, а спомените ме дърпат надолу към миналото.
Още една крачка и пулсът ми ще експлодира през тъпанчетата...
Толкова неестествено го усещам в тези кратки мигове, връщайки съзнанието ми назад, че въздухът ми е на свършване.
Поглеждам бегло към ниското.
В стремежа към върха няма значе ...

Баща ми е болка, майка ми тъга
чедо се родих на тях.
Нито капка, ни сълза -
само мълком, тихият ми смях.
Бях уж весело дете, ...

Домът човешки, това
Е неговия дух. Своят
Дух истински да
Намери човек - там е
Щастието. Истинският ...

Шепти гората с песен от листа,
в сърцето й – безкрайна тишина.
По нея слънце сипе светлина,
а вятърът нашепва чудеса.
Потокът бяга, весело звънти, ...

Петгодишната Микаела грижливо подреждаше моливите и флумастерите, с които рисуваше и рисуваше. Това бе любимото ѝ занимание, когато искаше да се скрие от виковете на майка си по нея или по тати. Не, че майка ѝ не я обичаше, не че не се грижеше за нея, но понякога малкото ѝ сърчице се свиваше от болк ...

Животът скулптор пак извая
душата ми във нов нюанс.
Дали все някога - накрая,
ще бъде не борба, а валс?
Дали с вълните на прибоя, ...

Европейските конфедеративни съединени държави (ЕКСД) свикват Конференция
Конференцията ще се състои на Българо-Гръцко-Албано-Италианската граница, като основни държави на ЕКСД с център най-голямата от тях Велика България. Тъй като това е най-либералната демокрация (която тотално забранява джендърств ...

Наръбени чувства
разтапят се в блуз
тръпки обхващат
морното тяло
скромната рокля ...

За царско време премълчавам, нали съм бил невръстен.
В тоталитарско нито превиших петдесет, нито усещах глад.
Демократско ми даде социален обяд, гоня шестдесет килограма.
Че свикна ме да ям, ще се оплача.
На омбудсман, на евросъдилище, в София, в Брюксел.

Бреговете на нашето лято,
през вълните от пяна прозират.
Върховете на нещо познато,
във вълшебното синьо съзирам.
Днес къде ли е кеят със лодките, ...

ЖЪЛТАТА РОКЛЯ НА ЦВЕТЧЕТА
разказ
Като всяка отговорна домакиня, освен основното пролетно почистване на къщата, не пропуснах да изчистя и стария дрешник. Разтворих напълно прозорчето и вратата на малката стаичка и започнах основно да преглеждам нещата, съхранявани в него. Изнасях ги едно по едно на т ...

Сега - когато еврото е факт
и няма начин… да не го приемем,
тук всеки наш съветски тарикат
ще продължи да кряска дълго време.
Един от тях е, бившият фатмак; ...

Светът ви е като черупка крехък,
от бури и безумия люлян.
Аз имам стих и песен за утеха,
и обич – ласка в нежната ми длан.
Денят ви е за жертва набелязан ...

Когато стигна твойто лято –
красиво, къдраво, щастливо
и всичко грее, и когато
любов расте и се разлива
на всички влюбени посоки, ...

Служението на Господ Исус е изпъстрено с епизоди, които не могат да оставят читателите безразлични. Такъв случай, разкриващ величието на Божия Син и разнопосочната реакция на свидетелите на неговите чудеса, е описан в Евангелието на Марко. Популярният Учител поучава в една от къщите в Капернаум, ког ...

Лято,
жар
немимолетна,
по̀ривна
и ...

НАПИСАНО ВЪРХУ БРЕЗОВА КОРА
На квартала в потайните пазви
се е скрило къщенце отколе.
Нощем приказки кратки разказва
онемелият денем прозорец. ...

В ГЕРАНИТЕ НА МОРНАТА МИ ПАМЕТ
... в гераните на морната ми памет селцето на баща ми се е свило –
къщурлекът със покрива му сламен и лозето със вехтото плашило,
магаренцето, изревало в дама, и дворчето с бездънната люцерна,
и пейката край прочката на мама, където тя ме чака – да се мерна, ...

На Уимбълдън потекоха сълзи
Един младеж… победа не дочака
Контузията, страшно ни боли
Едно момче… България разплака
Юри Йовев ...

В руините на „Пукнатина 17“, Йоан и Ангела стояха пред прозореца, където слънцето за първи път от години не бе неоново синьо, а топло жълто.
— Свърши ли? — прошепна тя.
— Не — отговори той. — Свободата тепърва започва.
В следващите дни, светът осъмна объркан, но свободен. В Индия — гурута запяха хим ...

Знам:ще дойде такова време.
Усещам го до мозъка на костите,
че някога своя дял ще взема
в сезона на безкрайните пости.
За миг ще се оттърся от баласта ...

Чувам – жълтия кикот на риса.
Допълзи ли наежено: „Къш!“
И изнизва се в свода
петнисто
жълто-черният гръб ...

Надписаха една икона
с Божествен надпис: Еврозона!
На колене сега пред нея
се молим, за да оцееем.
Иконата мълчи обаче, ...

Поеми ме, като дъжд изгорялата
жадна за ласки пустиня.
Изгони самотата от стаята -
Мен ме има!
Не изпускай момента, бъди ...

Изящен глезен. Тънка гривна.
Отблясък ярък на сребро.
И сякаш нещо примитивно
със сластен ритъм на танго
обзема мислите му бавно. ...

/на Тихчо/
Дванадесет години си сред нас,
макар да идваш само във съня ни,
там само... с топлия, момчешки глас
повеждаш ни по чисти, светли друми. ...

МИТИЧНА ЖЕНО
Автор: Петко Шипинкаровски, Северна Македония
Любовта е къща, дом, покрив,
просторен и красив площад пред ясно небе – без сън е;
постеля е на всички покои и копнения. ...

Стига хвърляхте камъни, хора!
Нямам вече къде да ги зидам.
Чак до слънцето стигнах. До горе.
С всяка болка и всяка обида
вдигах все по-високата кула ...

ВИК ОТ ВЪЛШЕБНИЯ КИЛИМ
Ако миг не те видя – и вече съм полудял –
Замбезита и Виктории, Ниагари се срутват отгоре ми.
Ставам на въглени, на пепелаци, на удавени извори в кал.
Дървета ми иде да къртя, да сека и да тръгна бурени с корените. ...