Малка е ръката ми,
когато нежно я положа
върху твоята длан.
Малка съм в усмивката ти,
а в погледа ти — ...

Самотник съм в мъглата сива -
от чувства сякаш бях облят.
Лудетина си ти красива.
Сред бурята си нежен цвят!
Във времето щастлив будувам. ...

Ти дойде с утрото, раждането на деня,
мила, нежна и красива като самодива.
Дълго те търсих аз, дълго те чаках
но с вяра и надежда аз теб дочаках.
Заедно сме с теб моя Любов сега ...

Колко искам в очите си да виждам тесни улички, паважни,
детска топка до гърдите си да стискам, да подвикам и да тичам.
Паважът да е целият ми свят насреща, парещ в босите крачета,
колко искам да съм вечен, не от спомени, а в детето!
Често сутрин ставам за игра, от вечерта играта да играя днес, ...

В памет на моята майка Недка Мустакерска
Родила ме е мама
и подарила ми е своето сърце,
очите слънчеви и сини,
усмивката невинна на дете. ...

Детство, кой не те бленува?
Кой ли тебе не сънува?
Кой не иска да се върне
щастието да прегърне?
Ех, в живота си веднъж, ...

Юри Йовев ме уверява, че ИИ вече пише поезия на нивото на Откровения. Реших да пробвам с Gemini. По- долу резултатът от нашата завера без редакторска намеса:
Имах предвид нещо такова:
Взехме от живота колко?
Колкото толкова!
Тръгнали сме където там ...

Четеш ме бързо - без усилие -
разгърнеш ли листата прашни
и пропити с толкова надежда.
Това една история за нас ли е,
сгушена под кориците изящни - ...

Разбира се, че беше настанен в първокласна Клиника. Властелинът на Алгоритъма не заслужаваше нищо по-малко от най-доброто. И тъй като държеше на безупречно обслужване, бе поверил грижите по възстановяването си на най-доверения си от всички възможни умове. Онзи на Атанас.
Бледосинята светлина се стич ...

Народе, от тоя сън ти пробуди се!
От таз тъй дълбока яма измъкни се!
Те те лъжат, че по-добро от тях няма
и, ако ги слушаш, ще си в заблуда голяма.
Толкова ли няма политици добри, честни, ...

Луда и щура, безсънна,
своя (до някъде твоя),
да ме разбират се пънат,
смърт е за мене покоят.
Пиша и има ме значи, ...

Животът – сметки, голи факти,
каква любов, какви мечти?
Но оцелял си и си пак ти,
и пак си себе си. Почти.
Непожелан и непредречен, ...

Ванката изпъшка вчера,
че е гладен като вълк
и започна да трепери.
В мен приятелският дълг
моментално се задвижи – ...

Преглъщам реалността
И се събуждам от съня,
Във който те срещнах.
Ти си от онези сънища,
За които се молиш ...

Може да не ви се вярва,
че тепето се надбягва –
всяка сутрин със реката:
от баира – до гората!...
Тръгва с бели маратонки! ...

Щом скришом по принцески се облече,
с гердан, сандали, рокля на цветя,
пред гостите в най-скучната им вечер,
света на малко пръстче завъртя.
Прочете им в омачкана тетрадка, ...

СТАЯ № 7
Небето се намества – да вали.
Затътриха се облаците с тътени.
С теб – в хостелчето "Третите петли",
във стая № 7 Бог прикъта ни. ...

И тази учебна година приключи.
Пак знания светли със плам аз получих.
Морето със трепет ме чака през юни
и пак ще ме стопли със своите думи.
Там няма да има контролни, домашни, ...

1. С 2 жени в леглото... понякога мъжът се чувства излишен...
Особено щом си излее... вдъхновението...
2. Жена гледа поредната реклама за мъжка потентност и си мисли:
"Няма ли средство за противоположния ефект... скъп ми е моят, ама това, негвото, не се издържа..."*
3. Най-трудно се люби чернокожа ж ...

Учител, природа, богове
Учителят на Лесничея,
Мен, Паршек е - учителят,
Що утвърдил в Природата,
С живота свой е ...

Ах, колко е красиво езерото по залез! Ветрецът изящно повдига клоните на плачещите върби над водата, за да я целунат те нежно в замяна, привлечени от силата на притеглянето. В шумолящите сребърно-смарагдови листа се крие послание, което можеш да доловиш ако отвориш съзнанието си. “Улови мига! Живей ...

Сърцето ми тихо в нощите бие,
разплита на нишки мастилен мрак.
Чувам луната в съня ми как вие
и думи горчиви нашепва ми пак.
В гърдите догаря неказана обич ...

Как да ни има с векове,
топим се и не от вчера -
щом искаме, трябва да спре ...
А Бог изпраща - човече,
дар толкоз чуден, небесен ... ...

Реалното с очите си не виждаме,
не можем да го чуем с уши,
нито да го помиришем.
Реалността сами задвижваме,
не с телата си, а с души - ...

Не се ли разминаваме в тълпата
копнеещи за среща и сами?
Но погледи не стигат във душата
и непознати продължаваме уви.
Аз виждам свят от слепи и самотници ...

Отдавна не крием,
че тук всички ние
не можем без някой скандал.
Но на всеки е ясно,
че става опасно ...

ВСЕЛЕНСКО ПРОГРАМИРАНЕ
Не съм открила кода на душата,
а Бог мълчи – когато го попитам.
Материя, за всички непозната –
със сложен и заплетен алгоритъм. ...

Ако времето блесне до бяло,
а копнежа над било лети
и любовен расте ареала,
в който реем се аз, а и ти,
и мигът е щастлива вселена, ...

Намразих те,
защото имаше
причина.
Обикнах те
и исках да останеш. ...

Мъдростта на вековете: "Cognosce te ipsum! Познай себе си!" все още звучи мъдро... (Плач в залата!)
Разбери, че не си това, което си... и си направи операция за смяна на пола! Докажи, че Бог е глупак! Докажи, че смяната на пола не е мода, а необходимост! Докажи, че равноправието на ЛГБТИ хората (лес ...

На път гъм гробищата срещнах Ивайло – мой съученик от близко до града ни село. Винаги усмихнат беше, един такъв изправен и горд. Беше и доста глупав, но се говореше, че имал славен род и бил богат. Горделив беше.
Сега вече, остарял и кротнал, ми се стори симпатичен. Не го поздравих и отминах, но си ...

Измслиците хорски – шепа прах,
от клада дим в - в зениците на болката
А аз вървя към теб напук на тях
и жива съм. Дотолкова, доколкото.
Каквото, знам, наистина го знам. ...

Гледаш към морето,
наоколо жасмин ухае,
грее слънцето в небето,
в пясъка пътека ти чертае!
Красива гледка, необятна, ...

Забравих себе си нееднократно:почти повярвах, че съм жив!
Нима от правилото златно, ще търся себе си под тих курсив?
Нима случайно търсих и намерих една любов в жадуван сън,
която страда, загубила доверието в показните чувства извън
естеството на живота? И който се лута между фалшивия шум ...

Полюшва вятърът нежно тревите
като спокойна зелена вълнà
нежни камбанки прецъфтяващи в дните
помахват за сбогом, тръгнали с пролетта.
А зад поредният залез с оранжев припламък ...

Градът се буди по свой алгоритъм.
Утрото съблича на нощта пашкула,
търкулва жълтата слънчева пита
и с бързи крачки денят се втурва
като порив, въздишка, светла мечта, ...