Отиде си, слава на Съдбата!
Не можа да понесеш,
идеята за щастие
без драма и излишни сцени!
Сега танцува самотата, ...

Нима греша,
че да мисля си извън кутията държа?
Нима греша,
че път различен аз реших да избера?
На другите не ми се подражава, ...

Война без опиат.
Войници под шрапнели.
Ракетите летят!
Деца… осиротели!
Куршуми, хора, степ. ...

Не съм геолог-от висша математика не разбирам,
но с аритметика статистики точни мога да правя,
в които на Стихиите да засичам фатални стартирания,
някои свързани с перманентни прогнози и за България.
Преди година и кусур описах в Големите земетресения, ...

Времето е смутно.
Времето е барутно.
Игри се играят.
Някои за нов
ред си мечтаят. ...

Бог те праща сега - ти да ми насочваш ракетите.
И насочваш ги ти, и го правиш много добре.
И съвместява стереодалекомерът вече полетата -
за стрелба на пределен обхват и в бурно море.
И е всичко прецизно, и е толкова точно насочено. ...

Когато Фуджи събира крилата на зимата,
виждам в далечния януари
диадемата на очите ти.
От шамисена лети
цвят на сакура – ...

Виждаш ли звездите как светят.
Те светят за теб.
Виждаш ли слънцето как свети.
То свети за теб.
Чуваш ли птичките как пеят. ...

Когато погледнеш назад...
Когато свалиш розовите очила...
Когато приемеш колко глупаво е било, че си вярвал...
Когато осъзнаеш колко лъжи си простил...
Когато си направиш равносметка... ...

И по трасетата на сересетата
тръгнаха скандалите на ГЕРБ-ченгетата.
Скандалите Бойкови заприличаха
досущ на участъци от магистралите му:
всеки следващ застига, повлича ...

1. Светът се състои от безделници, които искат да имат пари, без да работят, и идиоти, които са готови да работят, без да забогатеят.
2. Танцът е вертикален израз на хоризонтално желание.
3. Омразата е отмъщението на страхливеца за страха, който е изпитал.
4. Нямаме право да консумираме щастие, без ...

Лишени сме ний от щастие,
задето не си го търсим сами,
а другите обвиняваме
за нашето нещастие.
Лишени сме ний от любов, ...

Загубих баба ,загубих дядо,
защо загубих и теб?
Нима съм лош човек?
Дадох любовта си доверих се пак,
но аз си знаех ,че няма как. ...

Мое скъпо дете, ти си плакало днес.
Като тъжно и сиво небе си,
изцедило до капка белота и финес
и изгубило светлото в себе си.
Ти си цвете, което в асфалт да цъфти ...

- "Случвало се е да споделя на няколко пъти през годините едно свое усещане. Убедено разправяше, че или ще доживее до дълбока старост, или ще си замине в разцвета на силите си.. от падането на климатик върху главата му. Част от приятелите му намираха това за забавно и го тупаха развеселено по гърба, ...

Твърде нередовно ни бият! А това е мъчително!
Кога "сърмите ще ни свият" от свирепо необичане?!
Съвсем случайно ме удари... на пролетни чувства...
Картина от пейзажа обагри цената на безизкуството.
Или пък някой те нацели с две-три дози (не рози) дрога... ...

Човек често осъзнава колко много му липсва любовта, едва когато я загуби. Докато е там, тя е приета като нещо естествено – като въздуха, който дишаме. Но в момента, когато я изгубим, разбираме колко важна е била за нас и колко много ще ни боли след това.
Всички сме слушали истории за хора, които зап ...

Куп книжни жерави
на стените ми
под стените ми
на полиците
сбират прах. ...

Откъс от ромаи-окултна фантастика
Всичко се случва в мига на единствено съществуващото безначално и безкрайно Нищо.В тоя миг,в който реално време и пространство няма.Като представи и понятия те са фантазия.Но затова пък съществуват безкрайно много успоредни реалности и Вселени във възходящ ред като ...

– Почти… Още съвсем мъничко и ще го установим… Моля ви, дръжте се!
Аделина едва устояваше на съскащите и заливащи я с катранен мрак духове на безредието в поредния свят, в който тя и нейните триединни любими се бяха заели да въдворяват своя ред. Толкова много хаос, тъй непоправима разруха… Гневен и ...

Да се завърнеш в родовата къща,
да зърнеш старите комините живи.
Тук с мен отново спомена се завръща,
за миналото изпълнено с труд и игри диви.
Комините на старите къщи още си стоят, ...

Вятърът свири в комини смълчани,
сенки се вихрят по покриви рухнали,
заглъхват нощите в спомен заспали,
търсят глас сред завесите спуснати.
Тук хора живяха с ръце неуморни ...

Едва поникнало през пролетта,
въпреки дъждовете и мъглите,
алената смърт на есен, вятъра,
еделвайсът в зима прероди се.
Някои казват, че рядък, ценен ...

Морето е лазурно синьо,
а вълните му се разбиват в скалистите брегове.
Морето днес е бурно,
но и много красиво,
и самотна лодка пори бурните вълни. ...

Нека да съм дявол в твоя свят,
кръвта ти с лекота смразяващ.
По кожата ти тихо да се проявят
следи от образа ми ужасяващ.
Нека съм за теб демонско лице, ...

Така се случи, животът раздели ни
и всеки тръгна си по своя път.
Звездите гонихме безименни,
нозете уморени все напред вървят.
Но спомени запазихме в сърцата, ...

ПЪРВА СОФИЙСКА ПЕСЕН
Най-сетне – жив! – във три по пладне,
тъй грохнал, пък и неглиже,
изтърсих дъртия си задник
от влакчето на БДЖ. ...

Призрачен промъква се тролеят,
пътници се качват омърлушени
и на нещо свое си се смеят
гълъбите в мокри клони сгушени.
И очи градът отваря мокри, ...

Ухае ми на събота от вчера,
на сладки часове, щастливо спящи,
на други, пълни с празнична вечеря,
на тихи и шастливо ромонящи.
Ухае ми на ден - усмихнат, бавен, ...

Ежедневки 164
1. Маскирах се, като човечност... и влязох в Червената книга на изчезващите видове...
2. Скръцнах на съдбата със зъби... и тя ми ги изби...
3. Празните ми мисли... ме изпълват със съдържание...
4. Свалям излишните килограми със спорт... играя шах всеки ден... ...

М А Г И Я
Поезията подрежда точно,компактно думите
по възможно най-простия,магически начин,
така,че да избухне спонтанно на Словото Чудото
и да ни мами с ритъм обсебващ,в живота да крачим. ...

Если помнишь - прости.
Если любишь - прощай.
Мне уж надо уйти.
Я люблю тебя, знай.
Мне бы страх одолеть. ...

Бях просто дете, с широко отворено сърце,
Ти влезе – буря, прилив, ново лице.
Кълнях се, че ще остана, че знам,
Но сега се кълна само в срам.
Можех да се боря, можех да остана, ...