Студ, огнище, топлина,
и дете до него.
В тая зимна тишина
изчезва всяко его.
Бяла звездна светлина, ...

Текст: Надя Уорендър
Музика и изпълнение: AI

Текст: Надя Уорендър
Музика и изпълнение: AI

Оставила си на подноса само нож.
Без Библия. Липсва и револвер.
Нима съм безнадеждно лош,
щом любовта ни е несрета?
Дори да вярвам, че не е така, ...

Българио, ти си жива!
Реките от душата ти извират,
и горите разцвета си откриват.
Планините ти в зората се простират,
и мъждеят ярко в лъчите. ...

От всички най-обичани поети,
за мен си най-любимия поет,
косата ти е къдрава и свети,
когато с мен си истински зает.
Мълчанията леят нежни думи, ...

БРАТСТВОТО НА ПОЕТИТЕ
… ще бъда тук, дори когато няма
изобщо да ме има с векове,
когато ще съм зрителна измама –
дух, който из пространствата снове, ...

И ви гледам захласнато. Сякаш мравуняк – разбунен,
и колони от мравки се щурат, към края вървят.
Долу, в ниското слънцето ясно не ще ви целуне.
Своя делник загризали стръвно – комата баят.
И ви слушам напрегнато. Ближния уж ви е свиден, ...

Разкажи ми морето. Колко мокър е пясъка?
Разкажи го добре. Искам дълго да помня
как се слива с небето. Кажи ми за блясъка
на вълната по залеза горда.
Опиши ми звездите по изгрев износени, ...

Големите поети
С нещо важно
Са заети.
Малките поети
Пеят чуждите ...

Since you were born
You struggle with this fuckin' zoo
Broken, jaded, forlorn
There is no tomorrow for you
All around you - war and destruction ...

Обречен на безкрайност
е всеки опит
да обхванеш всичко.
Затвор е за душата,
този свят, ...

Луната потръпна от нощния хлад,
наметна шал от звезди и си тръгна.
Зазорява…Сънят ми избяга пак,
уморен от сълзи и мисъл тъжна.
За кой ли път аз слагах на везната ...

Разстоянието между нашите градове го измервах не в километри, а в минути до следващия влак. Светът беше разделен на два – градът, в който живея, и градът, в който си ти. Всичко останало помежду ни беше само път, който трябваше да измина.
Помня първото пътуване към теб. Седях до прозореца на влака, а ...

НЕБИБЛЕЙСКО ОТКРОВЕНИЕ
Годините ми се събраха много –
и чезнат нейде топлите ми спомени.
Среднощ ме буди смътната тревога,
че идат дни – и кални, и отровени. ...

Когато в мрака падна уморен
и светлината в мен загасне бавно,
ръка протегната усещам в ден,
когато всичко е безвъзвратно.
Когато думите горчат във мен, ...

Болка, радост и тъга, но се питам до кога?
До кога ще съм така? До кога ще продължа?
Винаги ранен от любовта, аз ще бъда т'ва!
И душата ми умря и сърцето ми разбра,
че няма как да бъда с теб за напред! ...

ЧОВЕКЪТ Е КРАСИВА БОЛКА
... не отминавам никого безмълвен, във всекиго се вглеждам със Любов,
дали пешак по есенните хълми, или клошар с патронче-две "Smirnoff",
дали съсед – потропал за солчица? – дъх притаил пред моите врата? –
красивата ли градска хубавица? – която светъл сън ми обеща, ...

– Може ли да се отместиш малко по-встрани? Навлизаш ми в личното пространство.
– Не бива да се отдалечавам от теб твърде много. Сега, след като остана без ангел-хранител, си уязвима за атаките на немъртви.
– Съгласна съм, но не сме се договаряли котаракът ми да бъде заменен от мобилна ферма. Какво в ...

Не ме вини, Живот,
за преживяното - от мен скроено,
оставило следа по сбръчканото чело, уморено.
Не спирам.
За кой ли път вървя по тръните бодливи, ...

По-ярък и наситен червен цвят
за великденското яйце няма от кръвта,
която руква от гърлото на жертвеното агне.
Траен колкото пигмента на охрата,
оставена от дланите на пещерния човек. ...

Изборът не да ражда,
а... да се преражда.

Броя листенцата в градинката,
но винаги изкарвам ги все три...
И във гората е така картинката,
и с облачетата, и с нощните звезди...
Къде ли е причината, не зная, ...

Так трудно с бременем мне жить -
но вот, опять мы вместе.
Как трудно в мгле бездонной быть....
И смерть - моя невеста.
Кто знает, как хотел я жить ...

Глътка отпивам от стара бутилка
връщам се бавно към спомен проклет
мрачно небе върху черна настилка,
зимен пейзаж и покривка от лед.
Пак се намирам в очите на друг ...

Кой ти гледа начислена, касова -
когато простотията тук е масова!
Хайде сега на некадърните чупка -
18 милиарда - на морето дупка!
Теменужка Петкова не прави разлика между дефицит на касова и на начислена основа.Това има комично следствие, виж тук: ...

Писах, писах... Защо ли? Защото боли
и тъгата се прави на спяща.
Нека мислят, говорят, шушукат: Дали,
от тщеславие само си дращя?
Стига глупости! Моля ви! Стига сплетни! ...

БЪЛГАРИ ОТ СТАРО ВРЕМЕ
Приказка за деца и възрастни
Небето над Ихтиманска Средна гора днес синееше като метличина. Въздуха беше напоен с мирис на мащерка и дива мента. Голямата поляна, цялата осеяна с цветя, се беше превърнала в пъстър килим в ярки цветове. Изворчето под вековният бук, бълбукаше с л ...

Как Нацията ни да се възражда,
като ... не ражда?!

Когато си
близо до мен,
погледът ми
среща твоя поглед,
сърцето ми ...

Мислих си, че мога да срещна любовта!
Но след срещата ми с нея, искам да умра!
Искам да ме няма; на никой да не преча вече.
Писна ми човече, вечно печен, а на тва обречен. Без вина - виновен, отговорен и от обиди заровен. Всеки мой любовен спомен е отровен!
Удря ме в сърцето, разбива го на части! ...

Ето, жега адска разтопява асфалта
и разтичат се неусетно кръпките,
на канавката направо към калта,
защото им са погрешни стъпките.
Когато падението забелязваме, ...

Любов, човек е
на колѐне и светът
осатанѐн е...