Здравей живот! Каня те на среща!
С мен седни да пием по кафе
Събуди кръвта ми в мен гореща
Освети го, това сепаре.
И най дългото приключение ...

ОБИТЕЛ ЗА РАНЕНА ДУША
Студ нахлува през моя прозорец –
с тънки пръсти пердето дере.
Искам сутрин – очи щом отворя,
в тях да плиска зелено море. ...

Избълвал толкова лъжи,
че сам-самичък си повярвал.
Но пробвай, нещо му кажи,
от него ще изскочи дявол.
Портрета си целува с плам. ...

Изгрев нов
и нова песен,
пее вътрешния зов,
за път различен, интересен!
Птича песен. ...

Проплакват чайките самотно.
Надува бузи сутрешния бриз.
Небе просветва недоволно
събудено от делничен каприз.
Бръмчи минаващо возило. ...

в памет на Любомир Левчев
Тази пролет ослани овошките в двора.
Бяла мъгла пълзи неусетно до стобора
И неканена срази цветовете на разцвета!
Господи, защо промени градините напети? ...

Вечерта едва се намерихме из пухените завивки...
Зимното слънце едва се прокрадваше през голите клони на дърветата. Из кухнята още ухаеше на препечени кроасани и прясно мляно кафе,
- Днес ще може да идем до Триумфалната арка, площад Етоал, отблизо да видим Айфеловата кула, и кафе и кейк на брега на ...

Чия е таз гора, аз мисля, знам.
Домът му в селото е, но оттам
не вижда как дивя се тук
на снежната гора – вековен храм.
А конят мисли, че напук, ...

Лятното е оцветено
с топли морски дълбини,
миг от къдрава вселена
в мен пораства и сладни.
Нежен порив, необятен ...

ПОЕМА ПЪРВА- ЛИЛИТ
17.
Идилия... Човешкото смирение
пред Бога за душата чист е мир.
Адам и Ева в Рай надлъж и шир ...

“И тъй, бъдете съвършени и вие, тъй както е съвършен вашият Отец, Който е на небесата”( Матей) ... Стремежът към съвършенство е присъщ за по-голямата част от хората ... Макар че - колкото да се стараем, понякога нещата не се получават много добре и май за съвършенство не може да става и дума ... Кат ...

Сред самотата на времето...
След горчивата, злъч!
След много преглъщане...
ненавиждаш вкуса...
Горчив, натрапчив, фалшив. ...

„Тя отсъства и това вече е част от мен“
Понякога си мисля за нея,
както човек си мисли за лятото в средата на зима –
не защото очаквам да се върне, а защото е било истинско.
Погледът ѝ. Смешният начин, по който се ядосваше, ...

"Защо да не гласувам нелегитимно,
кат няма отпор, кат мълчите чинно!?
Отговорност, забележете, не е поета!
Последици няма, ние сме си пердета!
Законите са за вас, не са за боговете, ...

Бартак се насити на курви до края на живота си. И на принцове. Можеше да откаже новия пост, както направи Плерах, но Тагнус му обеща заплата от четири квадрона, а това го приближаваше до мечтата му. Една година, обеща си, една година от този ден нататък и напуска. С петдесет квадрона можеше да купи ...

И ме плесна приятелски по дупето, без да се притеснява от чужди погледи по улицата...
В неделната утрин морето ни посрещна тихо и спокойно с топлата си вода. А ние бяхме като отвързани от синджира, гмуркахме се, опипвахме се, сякаш не знаехме всяко кътче от тялото си, смеехме се доволни, нали бяхме ...

След като приех, че днес ще бъде просто кошмарен ден, аз се обух и излязох от вкъщи.
Не помня колко беше часът. Тръгнах надолу по стълбите, но още в тези първи секунди
слепоочията ми бяха поразени от пареща болка. Стиснах главата си с две ръце, защото
усетих как се опитва да отскочи от мястото си, з ...

Не знам за вас, но на мен цялата тая галимация, между Израел и Иран, никак не е случайна! Мирише ми на много барут. И не само.
Един известен американски деятел, беше казал една много мъдра мисъл:
,,- Най-голямото нещастие на арабите е, че живеят върху нашия петрол!"
Та, освен на барут, там мирише и ...

… което тежи като камък на сърцето ми…
Какъв е този камък?
И защо тежи?
Защото носи в себе си тъй много,
тъй много повече, отколкото е поносимо за човека.

Как не иска да капне
нито капка сълза,
пак дълбае навътре
неизтляла тъга.
Как усмихвам се само: ...

Естествена буболечка
върху изкуствена клечка.

Дали са с десни или леви
наклонности? Иди познай,
че днес Адамовци и Еви
сред София си спретват прайд.
Познание? Дърво? Какво са? ...

Какви са тея, Еви,
Мадони, кифли, Деви,
аз по-добре да легна със змия!
Макар да е отровна,
змията е гальовна, ...

Във времето ни днешно
съвсем не е погрешно
Адам да сменя Ева със змия.
В извивките ѝ нежни
намерил сили сетни ...

Къпаните в роса треви обгръщаха
босите ми крака и роклята в снежно бяло.
По обед дори скорците притихнаха,
за да станем с природата единно цяло.
Безоблачно небе, но и лека мараня ...

Във формата на устни бе диванчето.
,,Да седнем ли ?"-попита Ванчето.
,,Естествено, че то се подразбира!"
А келнерът ми носи бира.
Тя си поръча мъничко уиски. ...

На мен се пада честта да изкова съдбата си
и годината ми е абсолютно хаотична,
всеки ден е различен
и времето се променя.
И когато задуха вятърът ...

Войнът никога не губи надежда,
независимо битката как му изглежда.
Не очаква смирено шанс за победа,
предизвиква страха - в очите го гледа.
Но битката никога не е приятна, ...

През лятото всички обичат морето,
събужда сезонът всемирен захлас
и тръпне в любов всеотдайна сърцето,
а слънцето грее с нестихващ екстаз.
Вълните се плискат и носят наслада, ...

Колко струва честната дума?
И оцелява ли между обещанията лесни?
С какво се търгува – с левове, с валута?
С мълчание или със сделки нечестни?
Зад зъбите се крие неизречена. ...

Все по трудно става да доказвам,че не съм бот! Пътеките в гората не били пешеходни, нямало зебра там! Птиците не били динозаври. Айде бе! Хората не били маймуни... В този дух. Взех и аз да се замислям по въпроса. Попитах чат бота ( кого друг?) и той ми отговори по какво се познават ботовете : Преком ...

"Не свиквай с мен, защото ще ти липсвам,
а аз съм просто... падаща звезда..."
автор Таня Илиева
Не свиквай с мен! Мъглица съм над вир
и лятна мараня, по икиндия. ...

ПРЕЛИВАНЕ НА БАЩИНИЯ ГРОБ
Надянах, тате, бялата ти риза, от теб със четвърт хлебец по-голям,
без тебе шеста зима се изниза, и седмо лято все тъй зъзна – сам,
доде мълчим като във нямо кино – и все по-тъп ми става този свят,
на кръст преливам гроба ти със вино, любимият ти варненски "Димят", ...

В мене диша птица могъща
и потъват в душата зеници,
тишината крилата разгръща,
във въздух с дъх на обичане.
Светлината се сгушва в наметка, ...