На Отца ми
Ти Господи, умря заради хората, заради нази
разпънаха те на кръст, но Ти възкръсна, оживя!
От тях дойде и "Осанна"и "Разпни го" туй преживя,
и кой от учениците ти думите пред Теб спази. ...

Изчерпах ли в батерията заряда
от вдъхновение, се питам пак.
Зарядно откъде ли да извадя
и нужно ли е то? И търся знак
по който да се ориентирам ...

Сега Ирена галеше косата му с безразличие. Искаше вече да го изпрати, но най- вероятно той щеше да изчака утрото, за да си отиде. Тя вече съжаляваше за глупостта си да го покани тук, в своите си владения, които мъжете посещаваха за кратко и си отиваха без да се налага тя да изслушва откровенията им. ...

***
По лицето ти валят снежинки -
танцуват весело, игриво, закачливо.
Нежно те целуват по челото, бузите, очите, устните…
А, аз ревностно желая да съм снежинка. ...

Любовта ми отива!
С нея ставам красива!
Сърцето ми с нежност пее
Слава за живота се лее!
Дар е той на щастие и доброта! ...

СПОМЕН ЗА БАЙ СИВАЮШИ
... дюкянчето край Римската стена със вечния албанец Сиваюши
навярно от Балканската война до днес не беше спирало да пуши,
с портретите над старото кюмбе на Ленин, Сталин, Тито и Гагарин,
бай Сиваюши май единствен бе във Варна със кетап за обущарин, ...

Чудо е той – благодатният огън,
свещи разпалил край Гроба Господен.
Плахо снизхожда знакът на Бога,
празник бележи, от чудо споходен.
Там – от небето ли с чело високо ...

Из прашните пътища - и в мрачните сънища - вървим с теб в нощта.
Захвърлили минало - като бреме отминало - само време изстинало.
Отминаваме спомени - като капки отронени - и от вятъра гонени.
Напред е различното - една искра в прозаичното - гръм в нелогичното.
Ще намерим спасение - нека няма съмнени ...

02.04.2025 година ден на освобождението
на Америка от оковите на Демокрацията,
обявен официално, сериозно от Тръмп-
освобождаване и от вътрешното равновесие
на колоритния американски президент. ...

При всяко тръгване до теб оставям
частица от душевният си звън.
Това е само миг - и избледнявам,
че звук след звук изчезва като сън.
Блуждаещи мечти в пустинни дюни ...

О, Господи, защо е старостта
и болестите, и тъгата?
О, моля те, прати ми младостта
и вечно лято на земята!
Във вятърничавата ми глава ...

Безмълвно и безследно, като в Бездна,
годините - една след друга чезнат.
Зад мен е Мрак - дълбока Безнадеждност.
Пред мене Мрак Душата ми съглежда.
И нито Зрак от Спомен, сам, унило, ...

На улицата кучета скитат сами,
Без любов, те страдат в тъма.
Ако ги нахраниш, те ще са добри,
Но сила нужна, за да те ухапят те.
На улицата кучета скитат сами, ...

Знай, не слушам лукавия.....
Но за това си мечтаех.
Пак си купих "Октавия" -
пък макар и на старо.
В друг не съм се превърнал. ...

В тъга и смут поел съм път-
далечен и незнаен,
а тук довел ме е Дългът,
като човек случаен.
А първите ми дни Светът ...

Възкръснѝ и дръзка поведи ме,
над лъжи и хорска лошотия!
Дала си ми светлото си име,
път сред мрака с него да открия.
Лутам се. Ела и подари ми ...

НЕДЕЛНО УТРО
Аз не знам дали мойта вселена
плод е на произволна игра.
Пожелах си да бъда смирена –
случи ми се да бъда добра. ...

Жабче малко с цвят зелен
скокна в локвата пред мен,
глас наперен извиси
с ококорени очи.
- Ква-ка, ква-ка, вижте как ...

В моята малка стая пак седя,
пак пред екрана светещ,
отново мислите си редя,
и мисля, че ще си легнеш.
Ще си легнеш в кревата лош, ...

В кошмар, обвит от черен студ
бушува вихър- див, омразен,
умира бавно клетник луд,
за тежък грях е той наказан.
Безумен броди в свят жесток ...

В очакване на светлина живеем.
И расне семето на добротата.
С Божията милост душите пеят.
И любовта пак дарява святост.
Боли предателството на Кръста: ...

Ти си в зората на всеки мой ден,
в лъчите, които ме галят,
в любовта, която дълбоко във мен,
като пепел в огнище изгаря.
Всеки изгрев – сияйна зеница, ...

Днес на горската поляна
готви се открит урок.
Зайко пръв от всички стана,
тръгна весел: скок-подскок.
Публиката – все отбрана, ...

. За Него, Богочовека величав, Спасителя наш - иде празник свят, най - свещен, тъй съкровен ... С неземна радост ... За нас - Празникът на празниците, на Литургията в храма Господен, със здрава Христова вяра... В очакване на Тайнството, с благословени слова, песнопения, с цветята осветени, прекрасни ...

ЖЕСТОКО Е, ЧЕ НЯМА ДА СИ МОЯ
Едва ли някой ден ще бъдеш моя, но аз до сетен дъх ще бъда твой –
печален стопаджия на завоя! – забравен, стар лирически герой,
не знам ще спреш ли своята "Toyota", или и ти от мен ще отлетиш,
и – както често случва се в живота, ще те сънувам в залеза ми риж, ...

Ножът, хубаво наточен,
уцели ме в сърцето.
Отново случаят порочен
шамар удари ми в лицето.
Всъщност отстрани е смешно. ...

Събуждането на Ем бе дълъг и сладострастен процес - първо изпъна дългите си крака, после прокара ръце през русите си коси, прозя се, отваряйки докрай изкусителните си, естествено плътни и рубинени устни, и чак тогава отвори едното си око. Светът около нея си беше същият, като този от вчера, а това л ...

Подавам ти ръка –
хвани я само!
Можеш ли така,
като в кино нямо,
ръката ми да хванеш, ...

В тишината на нощта, където мечтите са изчезнали,
Спомените остават, душата ми е наранена.
Преминавам през времето, но болката не спира,
Светлината от миналото вече е само сянка.
Нося в сърцето си любов, която избледнява, ...

Не слушай Горгона Медуза, когато
зове те с гласа си от двори незнайни.
Тя казва " Ще бъдеш дарен най-богато! " ,
но в думите раждат се мрачните тайни.
Не сливай с Горгона Медуза мечтите, ...

Дъждът е пес – подгизнал, недохранен
и скита, като мен недраг, немил.
Умилква ми се, иска да остане,
в очите му – най-тъжния април,
прелива тихо, в локвите сияе ...

Мъгла гъста пада над града.
Неясно време стана.
Сутрешна роса
и пойна песен в тишината.
Ту облаци излизат, ...

Н Е З А В И С И М О С Т
Много пъти дума отварям
за същността на социалните мрежи,
Сега ми се иска,по-дълбоко да поразсъждаваме
и да се опитаме,да разгадаем ...

Срещам те
в онова място
на сурова дълбочина.
Уязвими сърца, отворени,
готови отново да бъдат разбити — ...

Лалетата
Красивите цветя идват с пролетта,
със стъбла зелени и с цветни чашки.
Пробиват и израстват на майката земя,
с цветове различни, една голяма красота! ...

...Теменужките са покапали в тревите като утринни сълзи от очите на Бог.
Нозете ми бавно потъват в зелената мекота и животът изпълва дробовете ми. Пристъпвам плахо, страхувам се да не наруша хармонията, която ми е подарена...
Тихо опирам гръб в огромното туловище на стария дъб- първия страж на това ...

Те имат всичко
пари, коли, любов
а аз съм просто тук
с цигара в ръка
с поглед към тях ...