Под часовника стар с неокастрени клони,
риторично говоря и сам си се слушам:
помня стихове, дето не трябва да помня
и жени, като ледени, зимни вихрушки.
Помня всички обиди, които отложих, ...

Производители обезстопанствени,
изпъдени от ниви, градини,
натикани в заводи с комини,
и производствата са окепазени,
доматите - безвкусни, ...

Вече има кой да мисли вместо нас
(Не че досега сме го правили...)
Той говори ни със меден глас
и помага ни да ставаме дебили...
Всъщност, то, промяната, не е голяма, ...

Зимното ми е приятно
и се лее като мисъл
като лятно наобратно,
а снегът ми е написал,
засега ще закъснее, ...

Да се намерим
Да се обичаме
Да се измъчваме
Да се борим
Да продължаваме ...

Не обичам за тебе да пиша.
Твърде лично приемаш нещата.
Аз опитвам без памет да дишам
и по навик налучквам щетата.
Изучаваш до кръв всяка дума. ...

Епилог
„Дали Бог иска да предотврати злото, но не може? Тогава не е всемогъщ. Дали може, но не иска? Тогава е зъл. Дали и иска, и може? Тогава откъде идва злото? Дали нито иска, нито може? Тогава защо го наричаме бог?“
Епикур
Трондхайм - понеделник, 12 юни 2107
Преждевременно съсухрилият се мъж на с ...

Тази нощ… се стреснах яко:
Някой бичеше дъски!
Пийнах чаша прясно мляко
и със тапите в уши
взех на глас да разсъждавам ...

Отказвам
  да споря
   с вятърни мелници.
Енергия пазя —
  за важни неща. ...

Текст:
Добре… сънувай ме.
Аз ще съм там до теб.
Макар че си онази
далечна светла звезда. ...

Нито принцесата виждам,
нито зърното от грах.
Не че това ме е грижа,
но, режисьор ако бях,
щях да заложа капана ...

Даже и на българския популярен анимационен картун Боко най-официално му омръзна от „знайни и незнайни глупаци“. И не му е вече до смях. Няма си къща, няма си нищо. Гол като пушка. Десетилетия наред опъва каиша за благото на топящия се като захарен памук електорат. А електоратът, тъкмо свърже двата к ...

Такава съм си на разходка в града,
такава съм и в кабинета с хората,
на екскурзия в пещера или чужбина,
сред природата или просто в магазина.
Търсеща, анализираща настоящото, ...

Не се лъжи, че всички ще се втурнат...
Да те подкрепят и да ти помогнат!?
Малцина като теб ще се застъпят
за мечтите споделил си със Света.
Рогата на, главата... само избрани ...

Аз
бях
в
гората
дето ...

Употребих една шепа юростинки за интернета, за да събера малко сурови писанинки като съставки за поредния Миш маш…
Политическото гърне, в което къкриме напоследък е почти пред момента на бъкване – отдолу излизат все по-големи и по-големи мехури, разбълникват дребните и по-едрите хапки и образования ...

Мога да бъда половинката ти,
която ще те обгрижва всеки ден,
а ти облегнала глава на рамото ми,
във всеки удобен момент за теб и мен.
И ще решаваме проблем след проблем, ...

Данка рязко дръпна пердето и впери очи в дрезгавината на деня. Сумракът се стелеше наоколо и скоро щеше да падне нощта. Тя нищо не видя макар че кучето лаеше ожесточено и се мяташе около синджира. Намести си очилата, но нямаше жива душа.
Въпреки това наметна един елек и излезе на двора. Всичко беше ...

Край розовата къща
с розови стени
отглеждах бяла роза
сред розови лехи.
И в розовите стаи ...

С бясно препускащо темпо живеем.
Маска нахлузил е целият свят.
Няма ни информация вярна,
ни щастие в новия ден.
Няма лъч светлина от надежда, ...

Чувствам се незащитена
като жертва на кръстопът,
а лежи до мен раздробена
Темида и нейният съд.
Там върви с предпазливост, ...

Неочаквано се събуди Декември –
някъде там, малко след полунощ.
Избродира омайна дантела,
оцвети я в небесен разкош.
После запали топла камина, ...

I. Нощна приказка
Щом Луната се опули,
неговата кръв заври,
вой по тъпанчета жули,
сякаш ти крещи "Умри!". ...

Плуваше. Носеше се по течението и се чудеше да се опита ли и да литне. Ще може и това, разбира се, и то не срещу вятъра. Предпочете да си плува в свои води, по-безопасно е от там горе. Животинският свят е богат и е пълен с хищници, но тя...Тя беше недосегаема. Усмивката ѝ, благият тон, колкото и фал ...

Бездомна къща
без очи и без сърце.
Тревата знае...

Завеждане на болен през селище до лекар е успешен начин за негово закаляване и масово разкаляване.
В някои страни предпазват гражданите от наднормен килограмаж - нека у нас предсрочно уволняват ояли се държавници.

Топлината на Земята
Пространство всяко,
Всеки дом и двор и
Хълм, поле, пътека,
Река и планина, море ...

Глава четиридесет и осма
„Такъв е краят - винаги жесток
и... безпределен в свойта агоничност!
Не свършва, не, с един едничък „скок“,
с една-едничка „разглобена“ личност!... ...

Този ноемврийски дъжд може би за никого нищо не означаваше, може би никой не го забелязваше – нямаше нищо необикновено в това, че вали. Милена гледаше дъжда навън и пушеше цигара. От време на време по улицата минаваха трамваи и автомобили. Те й напомняха, че тя не е сама в този град.
Винаги, когато ...

словоизява -
небето сърца
и душѝ възвисява

За любовта ни мога да говоря много
Как пораснахме заедно
Бяхме си рамо винаги
Две очи, които гледат само теб
Ръце, които те прегръщат силно ...

През прозореца видях жена да тича. Редовно я засичам. И то много рано сутрин, когато според нормалните хора нормалните спят. Интересно ми е с какво измерват нормалността, като тяхното нормално в някои учебници по психиатрия си има име. Прави ми впечатление, че само жените спортуват в тъмното. Има не ...

Преди почти 107 години, на 27 март 1919 година, излиза книгата на американския журналист Джон Рид със заглавие „Десет дни, които разтърсиха света“.
Според класацията на Нюйоркския университет за влиятелни журналистически произведения тази книга все още е на престижното седмо място от сто избрани так ...

Навлизам в дигиталната ни къща –
прозорци тъмни, ледени гнезда.
Един приятел вече не се връща,
друг пише тишина върху вода.
Гласът е дрезгав, чувствата издишат, ...

Навлизам в дигиталната ни къща –
прозорци тъмни, ледени гнезда.
Един приятел вече не се връща,
друг пише тишина върху вода.
Гласът е дрезгав, чувствата издишат, ...