Късно е, късно е, късно за спор.
И полунощ вече мина.
Влизай обратно в невидим затвор,
кактус, разцъфнал в пустиня.
Късо е времето, и се топи ...

Души изгубени
Очи забравени
Тела недокоснати
От вечността разделяни
Помниш ли ме? ...

Здравейте, добро утро!
- Как спахте? Не! Не ли? Тогава – лека нощ. Имаме и други зрители.
- Поздрав и от мен. Лека нощ. И на мен ми се спи.
- Добре е да съобщим новините.
- Да. А... какви новини? ...

Няма миг да не мисля за теб!
Няма миг да не те благославям!
Няма миг да не дишам чрез теб!
Няма миг да не те осезавам!
Всеки миг щастливѐя чрез теб! ...

Бордърлайнско
Красота откривам.
Липса на наслада.
Обичта усещам,
да се съединя с нея – ...

Когато някога се връщах от баира
със празен джоб и пукната глава.
Аз виждах как Зората се провира
направо през високата трева…
Усещах как Балканът ме привлича. ...

Ръцете ми ръждиви са за обич.
Очите ми са жадни за сълзи.
Как иска ми се аз да знам, че можеш
във този миг до мен да долетиш.
Във този час, във таз една секунда ...

Създаде го от обич и от глина
и след Потопа даде му дъга,
Адам бе пръв от Авел и Каина,
враждата тръгна... Та и до сега.
Светът ни от набожни ще се срине. ...

Ако аз съм жената...
Разпалваш в очите искри,
а душата ми в тях се оглежда.
Ех, любов, и при мен се поспри,
украсих си вратата с надежда! ...

Капка - снежинка -
капка. Осем по ска́лата
на сивото.
===
По улицата кал, ...

Там, където свършват
думите и чувствата,
владее ледена
тишина.
Душата е бяла, ...

Със Дамата на моите “мечти”
опитвахме коктейли край басейна.
Тя си разказваше за всичко – Как, уви!
Останала до днеска несемейна!
А, аз пък бях – типичният ерген ...

Напиши ми писмо от което да блика
чрез мастилени знаци, обичта ти към мен.
Да ухае на пролет и горска иглика,
да превърне тъгата в безоблачен ден.
Започни със "Здравей" и човече с усмивка. ...

Една сутрин, още преди да се събудят първите петли, мижавото крайдунавски селце на име Мижитурково, беше огласено от сърцераздирателни викове: Ще скоча –а-а-а!
Уплашените селяни хукнаха, кой гол, кой бос,кой по пижама към скалата, надвесена страховито над Дунава! Там застанал на края й стоеше селски ...

Трябваше да съм силна,
ала никак не бях.
Трябваше да достигна
искрения си смях.
Да прегърна детето, ...

Присъствам - значи съществувам.
По принуда да си никому ненужен е персоноцид.
Досаждането доказва и двете.

Искам те по начина,
по който се греши нарочно.
С език зад зъбите,
с бедра, които знаят
къде не трябва да бъдат. ...

Не посягай към нея!
Аз я браня, защото
от дете я копнея
и съм влизал в дълбокото.
Не успях да завърша, ...

Във тази Вселена – мрачна и в мъгла,
всяка сутрин автобусите въртят своите гуми.
Опръскани в кал – от началото на човека,
та чак до свършека на света.
Във същата тази Вселена, ...

Плета си стиховете,
както сляп – чорап,
и пълня листовете,
като черва – касап,
с епични строфи ...

Кръстосват шпаги злобни ветрове,
безмълвни зеят ширните полета.
Бушуват гневни, бесни гласове,
гиганти се смаляват до джуджета.
Удобно е движението със тълпата, ...

Глава четиридесет и четвърта
„Всичко, което изгубваме - дори онова, което изчезва завинаги, - оставя след себе си следи, които никога не могат да бъдат заличени.“
Харуки Мураками
Трондхайм - събота-събота, 2-9 ноември 2103
„Твърде далеч от целта!“ - Така си каза нареклият себе си Дино, щом привечер ...

Часът беше 00:10 на 23 януари 2026 година. Докато светът потъваше в дълбок сън, двамата приятели Радо и Виктор решиха, че нощта е твърде млада за почивка. Качиха се в колата, водени от жажда за среднощно приключение и свободата на празния път.
Скоро обаче природата реши да подложи смелостта им на из ...

Какво давиш в алкохола?
Коя болка е в сърцето ти?
Неизживяната любов,
Или онази невъзможната?
А сълзите в очите? ...

Там, на масата, измежду разхвърлените червила,
памучета от грим,
изсъхнали цветя
и въздух гъст като мъгла
с мирис на цигари, ...

Само нашенец, познаващ ни добре
може тъй думите си да подбере,
че хем да ни опише плавно,
хем анализ да вмъкне славно.
Картинката е тъжна, но реална, ...

ПАЛАЧИНКИ
БЕЗ КАРТИНКИ
Пак при баба съм на село.
Тук израствам като ръж.
И за месец – два аз смело, ...

Когато бях в десети клас
и учех шев и кройка,
другарката започна в час
легално да ме бройка.
Изкарваше ме всеки ден ...

Тъгуваш ли? Недей! Така не бива!
И мен тъга покрива ме горчива!
Не съм далече, мила... Погледни
във огледалото и там вълшебна,
една надежда ще те промени! ...

Незаменимите ли? Май ги замениха.
Незабравимите – тях делникът отне,
препускат още само залезни коне,
сред шепа стихове. Унила е и тиха,
любима песен, и заглъхва недопята, ...

Император Простотий се разхождаше, обзет от щастлива нега в просторния и скъпо украсен дворец. Горе - в небесните селения, където се намираше дворецът му, винаги беше бляскаво осветено, разнасяха се прекрасни райски аромати и имаше всичко, каквото ти душата поиска.
Но това не беше толкова важно, Про ...

Вавилонска рухна,
но дубайска бухна.
Кулите с време
определено
са разрешени.

Подариха си
хиляди червени
сърчица -
залъгвам се,
че още съм влюбена ...

Отворих вратата с усмивка както винаги.
Съпругът ми се прибра.
Изкъпан (познавах по аромата).
Със своите си дрехи.
Но без усмивка. ...