Аз нямам нищо твое!
Аз нямам даже теб!
Но имам нещо свое!
И взех си го от теб.
Душата ти е моя! Поднесе ми я кат букет, ...

(по София Хоуп)
Светът ни учи да се извиняваме
на другите за нашите вини
Само дето някак си пропускаме
сами на себе си да си простим ...

До днес се мъчих все да съм перфектна,
в калъпи – изкривили същността ми.
Нехайно днес в огнището ще метна
лъжите и измислените драми.
До днес ломих го – хляб за ненаситна, ...

Щом тишината има, колко думи,
тя сигурно, кога ще ги разкаже,
събират се на светли, нежни суми,
сгъстяват се и как ще се покажат,
не знаят, и не искат, как да бързат, ...

Светлината
вече е казала всичко.
Аз пиша за сенките —
за пламъка, който знае, че ще изгори,
за мъглата, която крие пътя, ...

Имало едно време, в едно могъщо царство, един цар.
Той бил млад и амбициозен. Искал да покори света, и да направи така, че всички хора да живеят добре и щастливо.
Затова, отначало започнал с промени в собсвеното си царство. Понеже смятал, че възрастните хора представляват само тежест за обществото, ...

Търсим собствените си причини,
определили мястото ни във света.
С нагласи енергийно непосилни
днес спорим със... осъзнатостта.
Какво му трябва още на човека ...

Времето не съществува,
тук любов царува.
Никой от нас вече не тъгува,
защото истината съществува,
а душата ти в космоса пътува. ...

ЗАКОНЪТ ЗА ВСЕМИРНОТО ВЪРТЕНЕ
В закона за Всемирното въртене
са вписани тъй прости правила –
да се завърнеш някога при мене,
да ти река: – Добре си ми дошла! ...

В желанието бляскаво
да се наложи:
тя на всяка цена...
успя да се изложи!

Слънце топли ме с лъчи!
Облаците чезнат далеко!
"Успокой се, дух, не плачи!" -
си казах и ми стана леко!
Бодрост силно ме обхвана! ...

Беше лято на 1976 година. Денят бе дълъг и горещ, но нощта обещаваше лека прохлада и приключение. Младият Иван Бълев тогава само на 20 години, прекарваше свободното си време, вечер в четене на различни исторически и краеведски книги, като си видеше и подробни бележки. Всъщност най-много го влечеше а ...

Никой, осен мен,
на този свят не може да знае всичко за мен
И ето пак този празен ден,
който въпреки всичко, за мен е благотворен,
защото всеки ден, ...

Не е вече мит кутията на Пандора,
а сюрреален бит -
изля злините си в хората.

Къде изчезнаха мечтите...
къде се дянаха звездите...
и защо Светът тъй се промени!?
Че с лекота ще ни унищожи?
Пари, пари и кръв... сълзи. ...

Чакал си ме. И си плакал.
Те мъжете плачат без сълзи.
Със звездите си ме чакал,
че си сам, душата те боли...
Не за мен, а за години ...

"Няма значение" - каза тя
и преглътна дълбоко своята сълза,
а тя гореше с мощта на лава,
не оставяше ни цвете, ни плява.
Ала оставаше горчивият спомен ...

Думи се раждат в тишината
и нижа ги бавно на връв,
молитва са те в самотата,
и дращят душата до кръв.
Понякога нежни, или груби, ...

В миг предсънен се случва най-често:
скрит е в стаята – зад мебел навярно
или в ъгълче нему известно...
Някак внезапно сълзите ме парват,
щом подхване той своите песни... ...

Сънува кораби, когато от стобора
петелът репетира мъжките си трели.
Разрежда с две кафета вечната умора,
на мътните прозорци зад платната бели.
Готов е да поеме дневната си вахта, ...

Уморено е слънцето есенно
и лъчите му по-меко греят,
вятърът пее протяжна песен,
а душата ми в тъга немее.
Балканът в тънка мъгла се загръща, ...

Не бързай, времето не съществува,
потребен ни е само този миг,
когато в тишина душите си общуват
с усмивка лека, с поглед скрит.
Познават се в онези уж случайности, ...

Преситен от думи глух тътен се носи,
онемели презират ме наболели въпроси.
Здраво вперила поглед към небесния взор
не прозирам навътре своя стъклен затвор.
И укривам си болки в полумрака на здрача, ...

За бялата лястовица ще те питам,
дали я още има и още ли помага тя.
За бедните селяни аз ще те запитам,
за тяхната радост, за мъката им и тъга.
Ти пак ще ни разказваш истории значими, ...

Манипулиран Страх. Ето че достигнахме до едно от крайните и опасни проявления на страха. Субектите, които въздействат на обективното тяло чрез продуциране на имагинерен социален страх обикновено целят да принудят членовете на субекта общество да предприемат крайни и в повечето случаи вредни, дори оп ...

На О. Я. Висотская
В кафето нощно мълком пиехме кианти,
когато влезе и поръча шери бренди
висок и с побеляваща коса ефенди,
враг зъл на християните из цял Леванте. ...

Той беше нявга яспис скъпоценен,
той бе с неизразима белота
на цвят от райските поля блажени,
на сняг планински в ден от пролетта.
От Гавриил духà – за Авраама ...

Пред трупа на току-що починал пациент разговарят двама лекари.
Първият пита втория:От какво почина пациентът?
- Не зная - отговаря вторият. Почина без медицинска намеса.
- Как сме допуснали това? - мълниеносно реагира първият!

/на бесарабско - българския славей – Лиляна Семкова/
От чудни бесарабски степи златни,
където хоризонтът няма край,
едно момиче с мисъл благодатна
пое към най-бленувания Рай. ...

Млъкнат ли думите, песните стихнат ли,
близкото стане далечно,
моите лудости - болка усмихнали,
вече звезди са. За вечност.
И лунатичката в мене излъгала ...

БЕЗДОМНА ПЕСЕН
Не трябваше да спирам в твоя град.
Сега не мога вече да си ида.
Вълната тръска бичия си врат.
Брегът настръхва като пред корида. ...

Тази моя любов все седи недописана
търся думи на прага да й сложа финал.
Но за тебе изглежда съм вечно орисана,
моят свят – тих и нежен, ти дали си разбрал…
Вчера имахме среща. Последна ли? ...