Помниш ли „Последният самурай“? Генералът цял живот съзерцава цветовете в търсене на перфектния. Страда от мисълта, че никога няма да го намери. Накрая умира щастлив, че е открил истината – всички са перфектни.
Не съм съгласен. Да, романтично. Едно такова будистко. Ама глупост. Да не говорим, че „пе ...

Под бронята тежка на бялата зима,
кокиче разцепи студения свят.
Разпали се бялото – жива картина,
разтвори в сърцето си пролетен цвят.
Снегът под нозете прошепваше тайно, ...

Малко история за това, че с удоволствие участвам в 'Дарения‘ … дълга история, ама толкова много неща се сетих за недалечното минало, че ми се дощя да ги напиша …
В самия край на миналия век в нашето Министерство на транспорта беше дошъл един експерт по Европейските планове за развитие – менажираше н ...

Здравей, Филип,
От дълго време обмислям да ти напиша това писмо, защото имам какво да ти кажа. Искам то да стигне до теб като ръка, която тихо се протяга в тъмното и остава там — без да бърза, без да изисква. Думите идват от душата ми и всяка тежи от любов, благодарност и болка.
Знам, че сега ти е т ...

Преминал на живота през зенита,
а залезът, угасващ бавно,
размива цветовете и замита
дела, изчезнали безславно.
Безброй сълзи пресъхнали, горчиви, ...

Да потеглиш когато е зора. Да се спуснеш по хълма, когато всичко наоколо още се ражда. Сянката ти не ще да потъне. Вратата на нощта е затворена. Ти гледаш напред откъдето ще дойде слънцето. И вървиш. Нещо не ти дава да се обърнеш назад към къщата, която остава неподвижна. Накъде отиваш? Стопанинът н ...

Когато гроздът на лозата натежи
и зъ̀рното набъбне с еликсир неземен,
когато в дъбовите бъчви прекипи
и всяка глътка полудее във вените,
не е ли хубаво да бъде споделено ...

В очите сълзите ми
напират.
О, Боже... утеха не
намирам!
Съвсем самичък, ...

Аз съм Неправителствена личност, но си нямам организация. Иначе съм регистрирана навсякъде – ЕСГРАОН, лична карта – даже с отпечатъци на пръстите, Домова книга, банки, НОИ и служби за услуги, знаят и майчиното ми мляко. И не че това ме притеснява. Чудя се само кога и за какво мога да бъда обвинена – ...

Огледалото на Вечността: Диалог между два свята
Знаят ли историята за онзи миг, в който самата тъкан на Вселената беше подложена на изпитание? Не онази история от научните списания, нито просто приказка от прашните ръкописи, а древна легенда, съхранена в сърцето на Ведите – текстове, писани преди хи ...

Събудих се от дългата заблуда,
че ме обичаш и няма друга.
Сега сама и без мечти,
се вглеждам в празните стени.
Напусна ме. Няма да плача. ...

Ако можех, с години напред
да подреждам красиво съдбата,
всичко щеше да ми е наред:
щях да взимам огромна заплата.
Щях да бъда с фамозна жена! ...

На дядо си съм кръстена, затуй
и името ми е таквоз - не харно.
За всички аз съм Труфка. Било туй
по-женствено и някак по-шармантно.
Сабайлян скокнах рано, че Стоян ...

С малко късмет щастието
Ще заспива всяка вечер до теб,
Ще държи ръката ти, когато боли,
Ще бъде там, когато си без път,
Ще те кара да се смееш от сърце. ...

Изкуствен Интелект анализира
всеки стих качен във Откровения...
Явно спец е, чувствата разбира,
а и фсички луди вдъхновения...
Кефя му се! Туй се казва ерудит! ...

Ако не беше минала оттам, може би нямаше да падне. Може би нямаше да си счупи левия крак. Може би десния. Тайно обичаше тази проклета малка думичка. Тя не и помогна. Сега лежеше на леглото в болницата с гипсиран ляв крак. Беше като птица без крила, затворена в клетка. Тази безпомощност я побъркваше ...

Как Гацо се влюбил във Фана? Какви реплики си разменили насред селския път? Как гледал на нея с трезви очи? А когато се напил? Защо разкъсал дрехата си и какво изпаднало от нея?... - Отговорите са в звуковия файл.
Текст и прочит: Иван Бозуков

Сълза на роза по бузата на утрото.
Тъжи ли то за нейната душа...?
А може би от щастие заплаква,
че вижда я разцъфнала в дъжда.
Мъгла и мека кал обгръщат я в сумрака ...

Моята теория с едно изречение е :
“Всичко изглежда отделно и различно, но в най-дълбоко естество - ЕДНО! ” По-долу подробно съм обяснил защо смятам така!
От малък се вълнувам от духовни въпроси! Мъчат ме мисли за смисъл , цел и причина за съществуването ми , заедно със съществуването на живота като ...

Животът неусетно си минава,
капка по капка от нас си тече.
Но вътре дълбоко нещо остава
и към нова мечта ни влече.
Няма млад или стар за надежди, ...

Като безмълвни горски духове
зазидани в стената на мълчанието
отиваме си вече от света
напълно онемели същества
не казали последната си дума ...

Годините човешки отлитат мимолетни
и ето прегърбен, още ореш житейската нива,
вместо семе сееш спомените си далечни
и не питаш колко е дълга браздата ронлива.
Дали след теб ше поникне и Господ не знае ... ...

На нашето креватче с батко
спинкахме си сладко,
когато в ранния час
чухме татковия глас:
-Ставайте деца от сън, ...

Някой глухо почука, поиска да влезе,
леко дръпнах резето, сърцето се сви,
прималя ми и слънцето сякаш залезе,
в необятните тъжни и влажни очи.
Кой си ти? - го попитах, а сърцето ми плачеше, ...

ВЕСТНИК ОТ БЪДЕЩЕТО
Автор: Стела Босилковска, Р.С.Македония
Виж костната гробница – мъртвец
от гробовете на живите се издига
и без букви и без статии ...

Може би това, което търся, не са звездите, а нощта, в която те идват. Нейната следа е навсякъде около мен, а все така не мога да я видя. Какво би било това желание – да обзема нощта? Та нали тя е тази, която обзема? Гледам го до мен човека – гол и светнал като восък – и той търси нейде в тъмнината. ...

Защо ли ми е да те притежавам,
когато може просто да те имам.
Аз твойто тяло много уважавам,
пред твоя интелект унило кимам.
Но кой ли бог създаде те красива, ...

Не, не се предавам!
Дори на дъното стъпила,
дори живота си сгорчила,
дори останала сама
нощта деня, деня, нощта, ...

Нямам думи, направо.
Нямам думи - за вас.
Вие просто се справихте.
Отмъстихте за нас.
Нищо не е предишното. ...

Рано слънцето ранило,
станало да се умие.
Минзухарчета нашило
покрай грейнали иглики.
Тича, срича синевата ...

Рано слънцето ранило,
станало да се умие.
Минзухарчета нашило
покрай грейнали иглики.
Тича, срича синевата ...

Не се родих пороят ме донесе,
от мълния се пръкнах. Изведнъж.
Уж пролет бе - приличаше на есен
поех не въздух - ураган и дъжд.
Не е човек. На нищо не прилича, ...

Официалното обявяване на войната, наподобяващо по-скоро пищен парад, се състоя на Августеона. Никифор Геник – със златен шлем на вече оплешивяващата си глава и наметнат с пурпурна хламида, беше застанал точно в центъра на почетната рота от телохранители и очакваше представянето на първите гвардейски ...

Върти се топчето метално
и над зеления килим
ръка протяга машинално
добре облечен господин.
А с погледите приковани ...

Любов,
Пиша ти не с ръка, а с онази тиха част от мен, която се събужда, когато светът заспи. Думите ми не са редове — те са вдишвания. И ако ги усетиш, ще е като да допреш ухо до гърдите ми и да чуеш как мисля за теб. Когато идваш в сънищата ми, не си мисли, че спя. Аз съм будна в тях — като дъх, ка ...

ГЛАВА 1: ЕХО ОТ ВЪГЛЕРОДНАТА ЕРА
Дата: Година 528 041 от Ерата на Синтеза
Място: Тера Прайм (Земята). Кулата на Паметта, сектор „Евразия“.
Слънцето вече не беше онова жълто джудже, което древните са рисували по стените на пещерите си. Сега то беше обгърнато в Сферата на Дайсън – пръстен от чиста ене ...

Това, че си въртиопашка,
че що е вярност, не разбираш,
че сред мъжете, не пробираш,
разбираш ли, хич не ме страска!
Достатъчно ми е да знам, ...