Произведения современных авторов: литература, музыка, изобразительное искусство и т. д.
392.2K результатов
Мирис на море
🇧🇬
- Мисля утре да се върна от морето.
- Че ти си тука, не си на морето?
- Оо, ти фейс нямаш ли? Я влез да видиш къде съм!
Акъл море патки в стихове пасе!
Морето е до колене за тези, които не ги е страх да търсят края на безкрайността.
Животът е изпълнен с изненади,
въже от дни, което няма край.
Живеем зад студените фасади,
не вярваме в измисления рай.
Несгодите извайват бавно профил ...
Мандалото хлопна и на прага остави
стъпки от житейски изтезания,
които никой не успява да забрави
в дните на перфектни обещания.
Всеки моли се за сторените грешки, ...
През прозореца навън кипи навъсено живота,
кой запъхтян и уморен винаги търси кивота,
кой впримчил на врата бесилото си носи,
кой бяга отстрани – за кариера проси,
кой в трудно време ребуси решава, ...
Къде е смисълът на нашата съдба,
приседнала в креслото си се питам,
къде с крила свободен гълъб начерта
в небесния лазур думата обичам?
Дали съдбата да посочим за виновник ...
Поглеждам, не си в облаците,
търся в листата на дърветата, не си...
главата вдигам, слънцето е там, а ти не си.
Не спя в сънищата да те търся
къде си ти. ...
Зачудих се какво първо впечатление оставям у хората.
Попитах за мнението им. Не се очаровах.
После потърсих в Google „що е то първо впечатление“.
Вместо отговор получих съвети:
„10 начина да направиш отлично първо впечатление.“ ...
We walk with you - hand in hand,
the path leads us ever upward.
With two hearts beating in rhythm -
we hug each other and do not speak.
We pass through the dense forests, ...
Не плащам данъци във Монте Карло,
не карам ново златно Ламборджини,
не зная кой спечелил е при Ватерло,
не следвам и модели на бикини...
Нито съм съвременен будител, ...
Вървя по улици, които ме познават,
но днес са тихи, чужди.
Сенките на миналото преминават
и тихо шепнат думи забравени.
Докосвам старото дърво пред прага, ...
Лора
Влязох в сладкарницата двадесет минути по-рано от обикновено.
Не защото имах повече работа. А защото имах нужда от времето, от мириса, от реда, от усещането, че тук всичко е мое и аз знам точно какво да правя с него. Наредих плотовете, извадих шоколада от хладилника, проверих температурата в по ...
Стоя на балкона, с цветята говоря,
шептя им колко нежни са те,
по детски листата им тихо броя:
ще се върне ли той, или пък не?
Притаявам дъх, ловя всеки нов звук… ...
Мнението ми няма стойност –
С години съм неодушевен предмет.
Хиените ме дебнат в готовност –
На глупава ми лепват етикет.
От дете отнасям всички негативи- ...
И рязаха, и шиха. Чупиха игли.
И вечно бях от съвършенството далече
и знаех си, че планът техен е обречен.
Усмихвах се: – Щом трябва даже не боли.
Ще бъдеш като всички... Вятър и лъжи. ...
Последните ми сълзи се стопиха
в онази празноскитаща се нощ,
когато старите мечти не ме откриха -
аз режех лук с готварски нож.
След лутане в посока друга ...
Издигах крепост от суетни думи,
навлякъл броня от хвалба и хлад.
Но сивата решетка помежду ни
остави само сянка от разпад.
Попитах плахо тъмната вселена: ...
Хората се настаняваха като течност, която постепенно запълва празнините между седалките. Гласове, смях, подвиквания — всичко се смесваше в един общ шум, който не принадлежеше на никого поотделно.
Той беше там, защото беше дошъл с тях. Колегите му говореха, спореха, смееха се още преди първия съдийск ...
Strange visions, I just don't know
suddenly how I became captivated,
when in my Life-ocean,
I discovered an island named Irene.
I walk along its shore with hope and fervor. ...
Слънчогледово време разлюляло мощни вълни
през надежди разголени прегърнали светлината.
Черноземът извисил е към простора мечти
в най-здравата връзка на небето със земята.
Вятърът целува любовно трептящо листо ...
Най-шумните битки не раждат свобода.
Понякога тя пристига без фанфари
като прашинка светлина,
която отказва да стане сянка.
Светът е майстор на еднаквите лица. ...
Понякога пътят не води натам,
където картите обещават пристанище.
Понякога хоризонтът е само навик
на очите да вярват в разстояния.
Тръгнах с джобове, пълни със утре, ...
Може да съм малко простоват,
може да съм малко простодушен,
но счупил съм не един креват,
щото там съм доста непослушен...
Строга дама търся да възпита ...
Не можеш ли да бъдеш пищна роза,
бъди мак скромен полски, но такъв,
че ветровете своя път да спрат,
пред мака ален да се поклонят.
Не можеш ли да бъдеш връх висок, ...
Остарявам Пуци – остарявам
- Какво става бе Цуци? По телефона звучеше ужасно!
- Криво ми е Пуци! Ама много ми е криво!
- И защо бе Цуци?!
- Пуци! Мисля, че безвъзвратно остарявам. ...