Не забравяй за мен. Не тъжи, не тъжи,
аз се крия в душата на ручей.
Най-красивия стих за хвърчило вържи
и пусни го, и ще го получа.
Ти не спирай недей. И върви, и върви, ...

Защо пред прага ти кръвта изстина?
Не е от обич – обичта крепи.
Ти сам превърна се в една пустиня,
за да покълнат чуждите треви.
Разтвори длани – кротък и замаян, ...

[Intro]
Ще изтрия спомените, ще ги изгоря.
Няма да оставя следа да гори в нощта.
Няма ехо, няма звук, всичко е пепел вече.
Съжалявам за деня, в който тръгна към мен... ...

We don't think much about flirting.
And how much do we cost by pretending?
To run after women and love them.
And how much do we cost by servitude to them?
To dress, to resemble something. ...

Дълго гледах стълбата, без да посегна към нея, не защото не можех да се изкача, а защото бях забравила, че животът все още ме чака...
Ще се върна, когато сама не очаквам,
ще погледна съдбата от упор, без страх.
Ще се върна по стълба, дни и нощи градена
от любови, от жажда, от рани, от грях. ...

Strange visions, I just don't know
suddenly how I became captivated,
when in my Life-ocean,
I discovered an island named Irene.
I walk along its shore with hope and fervor. ...

Factory. Machines. Technologist. Large office.
White apron. Strict look. Workers on shift.
Symposium. Abroad. Rank. And a company in front of the door.
Young secretary. Black “Mustang”. The solid salary.
Corruption. Affair. Epilogue. Convicted of fraud. ...

Каквото и да кажа за Григор,
похвалата ми днес ще бъде малка.
Героят се завърна! Няма спор!
Пак същият - с победната закалка!
Контузията… много му отне: ...

В тази сутрешна прохлада
сред гълчавата на врабчи хор,
отново юли се протяга
преди да ни залей със зной.
В синевата ширнала ветрило ...

We don't think much about flirting.
And how much do we cost by pretending?
To run after women and love them.
And how much do we cost by servitude to them?
To dress, to resemble something. ...

There are many stars in the sky
that shine at night,
but you are one in my heart −
my brightest Star!
Your ship sailed into the sea − ...

I found a flower with a fragrant aroma -
a beautiful, small violet.
in the midst of the wild, mountainous world,
where a spring breeze sways.
The crickets chased each other playfully, ...

Come and kill me in the name of justice!
I am ready to atone for my sins!
Come and cleave me with the axe,
and soil your hands in my blood!
Knock out my teeth with your elbow, ...

Наблюдавах, как духът човешки,
затворен в „Аз“-ът, напира да излезе.
Но струва ли си цялото усилие?
А този напън, ще се отплати ли?
Или прозрял след дългото боричкане, ...

Странният мъж вървеше по улиците на село Триклюнци и от време на време понакуцваше. Годинките вече си му тежаха, той пуфтеше като дефектен локомотив на гара Повеляново и селската тишина страдаше. Дежурните клюкарки, заели изходна позиция на пейката пред фурната го одумаха без грам свян, едната даже ...

Татко казваше: Гледаш ли коренче с много любов,
напоиш ли го – после на тебе то сили ще дава.
Закодиран в душата е мъдрият бащински зов.
А животът засука, без думата смърт да познава.
След кърмата на майка си – даже синът да бозай ...

Годините, които подари ми
съдбата в разнородни светове,
и радости, и болки отреди ми —
сред тихи, но и бурни ветрове.
Калиха непокорната ми същност ...

Трансформирах се в един екзистенциален нихилист, мизантроп и Тартюф.
Една прилично еманципирана жена.
Отпих достатъчно ненужно чужда пошлост за да се чувствам, като неопитна нестинарка неуспяла да изпадне във всеобщия транс.
Сивотата на стария град ме подтиква към скитничество.
Нескопосано махам за ...

Шибани гларуси…🤷🏻‍♀️
Общо пет на брой летят в непрогледната нощ, но досущ като хората си делят безкрайната шир.
Някои се разминават тихо и плашливо. Други, наперени, търсят безсмислена битка високо в небето.
Делят си въздуха.
Отскоро сякаш имат и безгласен договор кой точно колко метра притежава. ...

Заплахата от юг - книга втора от пенталогията за Зиметария
Глава двадесет и осма
Патова ситуация
Настоящата кампания преди изборите за излъчване на губернатор и управа на Кандра бе най-ожесточената от всички досегашни, които гражданите й помнеха. Още след регистрирането на „Фронт за електричество“ з ...

Благодаря ти, Вселено, че утрото пак се усмихна!
Че отвори очички детето за смях и игри!
След ужасните нощи с молитви към тебе – нестихнали –
напои ни ти с вяра, която в сърцата искри.
Благодаря, че небето крилете ѝ детски погали, ...

Ех, как искам нежна рима да звъни
и усмивка да огрее нечие лице,
за миг поне тъгата да отмине
и обич да изпълни поне едно сърце!
Думички, по-чисти от цветята, ...

Силата да продължиш
Животът е прилив, животът е вълна́,
ту връх ослепителен, ту тъмна бездна е тя.
Понякога болката в душата тежи,
а надеждата бавно в мрака мълчи. ...

Тук дядо спря разказа си. Може и да се беше поуморил от толкоз говорене. Дядо ми не беше от най-приказливите. За разлика от баба. Странно нещо е живота. Забелязал съм, че с повечето семейни двойки е така. Единият ако говори, другия ще е мълчаливец.
Баба ми много обичаше приказки. И да разказва, и да ...

Кумчо Вълчо крадял овце с намерението да ги яде.
После бизнесът му потръгнал и започнал да краде овце без такова намерение.
Накрая започнал да краде не само овце.
И се превърнал в политик.
Всички овце гласували за него. ...

В меката светлина на Луната
твойте очи крият стари съдби.
Плува със бавни вълни по реката
тихият зов на преминали дни.
Чуваш ли онзи скрит, древен припев, ...

Не спирай да вървиш.
Дори когато забавиш крачка.
Дори когато изгубиш посоката.
Дори когато умората тежи повече от надеждата.
Върви. ...

....---...Приготвихме се за посещение на галерия „Милениум“.
-Да, знам къде е, често по мои проекти оформят дадено събитие - спокойно каза Дороти - Тръгваме ли? Да не забравиш поканите.
Мама беше във вихъра си. Както с всички гости, така се държеше и с нас, извиняваше се, хващаше под ръка или прегръ ...

Не искам обич назаем,
ни думи празни, без сърце.
Любов се дава ден след ден,
с доверие и две ръце.
Не се измерва със слова, ...

Покани го на сватбата си по задължение. Не бяха първи приятели, а само колеги. Беше нисък на ръст, тих, невзрачен. От онези сиви хора, които се сливат с тълпата и не забелязваш тяхното съществуване. Такъв беше и на работа - почти невидим, съвестен, но скучен. Едва ли щяха да го забележат, ако не се ...

Можеш ли да станеш след погрома,
унищожен от ужаса докрай?
Ще можеш ли да стенеш след разгрома,
сам със спомен от пометения рай?
Потъпкана ще може ли душата ...

◌🌙.｡ﾟ+..｡( ͡° 💘 ͡°)
Куплет 1
В меката светлина на Луната
твойте очи крият стари съдби.
Плува със бавни вълни по реката ...

Една отломка от отлетялата младост старецът пазеше в своя студен дом. Възторзите и мъката от нея отдавна се бяха излели — реката на времето ги бе отнесла. Гласът на младостта се бе превърнал в далечно ехо, което не се връща. Дните му се нижеха през кратки сънища, омесени със сенки на спомени и гъста ...

Точно като за световно
със съпругата до мен
седем месеца - редовно
аз я слушах всеки ден
и се трудех във леглото ...

Часовника стоеше почти незабележим - бял на фона на бялата стена. Всеки ще каже - обикновен стенен часовник, нищо особено. Кръгъл, от времето на соца, като повечето неща в сградата на началното ми училище. Но той, поне за мен, беше по-особен. Цифрите бяха черни, смешно големи, над шестицата имаше на ...

В тъмната нощ на душата
проблясва перлена светлина.
Събирам себе си наново
сълза по сълза.
Не е любовна мъка. ...

Претенциозна съм. Това не е извинение.
Не ръкопляскам на блудкави пиеси.
Масовката не буди възхищение,
а фойерверките не са от моите интереси.
​Претенциозна съм към всяка мисъл, ...

Множество утрини поемат без изгрев
в краткия път след раздяла с нощта.
Незнайното ражда се и прелива
в отрязъци мигове дошли на шега.
През плътност ленива облак пълзи. ...