Имам механизми – обсесивни, маски –
сувенири в ред, вградени с черни краски.
Аз – в енциклопедия на правилата –
пиша, драскам, дишам – силово, с душата.
Исках танц от вятър, за да ме принуди ...

Душата ми по детски чиста
опази се сред кал и прах,
единствено стихът на листа,
разказва как до днес живях.
Едничка граница – небето ...

В страните на великите държавници
не вярват на лекета и продажници.
На всеки появил се нов измамник
е лепнат етикет със надпис “задник.”
В държавата на скъсаните задници, ...

ПРОПУКВАНЕ НА ЛЕДОВЕТЕ
Страхът прибира в крехката черупка
на сетивата фините антени.
Приспива ги и сякаш черна дупка
поглъща собствената ми вселена. ...

Минаваха дни, а от Зевс нямаше и следа. Алекс не смееше да попита някое жиголо, за да не буди съмнения. Една вечер по новините съобщиха за акция на полицията - разбит нелегален публичен дом. В него било открито и тялото на сводника, застрелял се малко преди това. Показаха снимка и зеленоокият мъж за ...

Не се играе на любов. Игрите
до време са. Все някога ще свършат.
За обичта раздават се душите,
дори в раздялата да се прекършат.
В игрите някой нещо ще спечели, ...

ТРУДНИ БИТКИ
Ти остаря. И беше предвидимо.
Воювахме. Сега сме уморени.
Прибрахме знамена. И сме раними.
Тършува старостта из мойте вени. ...

Кой в живота първи е на ход?
С топла ласка кой ще ни прегърне?
Злоба срина вяра и възход...
Как страстта лицето ти ще зърне?
Припев ...

Кой в живота първи е на ход?
С топла ласка кой ще ни прегърне?
Злоба срина вяра и възход...
Как страстта лицето ти ще зърне?
Припев ...

небесно е да
се прощава и се
свѝше насърчава

От тъмното уплаши се животът ми.
Започна да заеква... Неразбиращо.
А дните разпиляваха вързопа си.
Надеждата в дъха ми... колабираше!
Дори небето виждах... прекатурено, ...

“Овладей енергията на звездите
и предскажи гнева на земята.“
Акад. Чавдар Руменин 2025 г.
Като капки по гребена на вълните
ние се пръскаме на брега. ...

Между теб и мен, нима е бездна?
Да повярвам във това, не мога.
Без любов изгасвам, ще изчезна
в дълбините на една тревога.
Аз съм тук, а ти си все отсреща - ...

душо -
мигове
недей улавя -
а -
да литнат волни - ...

Погледни ме! Сега! Стига свежда очи и ги скрива,
аз – сред зима дъга, смело стръкче в замръзнала нива.
Спи в косите ми дъжд – обещание светло за пролет,
погледни ме веднъж! С мене луди и птици се молят.
Ако нямаш крила, ето, моите давам. Вземи ги! ...

Ако някога срещна мацка с дълги коси
и с очи на планинска кошута,
ще помоля - усмихнат, до мен да заспи,
като мъничко коте на скута.
Цяла нощ ще я милвам гальовно с ръка. ...

Глава четиридесет и пета
„В жестока хватка впримчи те съдбата
и... няма да се спре,
а „сляпа“ ще „оре“,
„обсебила“ на идното „браздата“!...“ ...

С Айшето беше дошъл целият цигански род на аерогарата да я изпрати за в странство. Беше джебчийка от класа и там, в чужбината, я чакаха братята и сестрите ѝ. Онези там цигани и тези тук, в България, очакваха от нея много пари. Тук в България вече няма почти нищо за крадене. Там, по чужбината, е друг ...

До нота всички песни са изпети,
написани са скучните до мрак поеми,
но дявол да го вземе от поети
все още има нужда калпавото време.
Все още има нужда от китари, ...

Късно е, късно е, късно за спор.
И полунощ вече мина.
Влизай обратно в невидим затвор,
кактус, разцъфнал в пустиня.
Късо е времето, и се топи ...

Души изгубени
Очи забравени
Тела недокоснати
От вечността разделяни
Помниш ли ме? ...

Здравейте, добро утро!
- Как спахте? Не! Не ли? Тогава – лека нощ. Имаме и други зрители.
- Поздрав и от мен. Лека нощ. И на мен ми се спи.
- Добре е да съобщим новините.
- Да. А... какви новини? ...

Няма миг да не мисля за теб!
Няма миг да не те благославям!
Няма миг да не дишам чрез теб!
Няма миг да не те осезавам!
Всеки миг щастливѐя чрез теб! ...

Бордърлайнско
Красота откривам.
Липса на наслада.
Обичта усещам,
да се съединя с нея – ...

Когато някога се връщах от баира
със празен джоб и пукната глава.
Аз виждах как Зората се провира
направо през високата трева…
Усещах как Балканът ме привлича. ...

Ръцете ми ръждиви са за обич.
Очите ми са жадни за сълзи.
Как иска ми се аз да знам, че можеш
във този миг до мен да долетиш.
Във този час, във таз една секунда ...

Създаде го от обич и от глина
и след Потопа даде му дъга,
Адам бе пръв от Авел и Каина,
враждата тръгна... Та и до сега.
Светът ни от набожни ще се срине. ...

Тази тишина,
която мислите провожда
надалеч;
която ражда и убива:
неродените безсмъртни ...

Ако аз съм жената...
Разпалваш в очите искри,
а душата ми в тях се оглежда.
Ех, любов, и при мен се поспри,
украсих си вратата с надежда! ...

Капка - снежинка -
капка. Осем по ска́лата
на сивото.
===
По улицата кал, ...

Там, където свършват
думите и чувствата,
владее ледена
тишина.
Душата е бяла, ...

Със Дамата на моите “мечти”
опитвахме коктейли край басейна.
Тя си разказваше за всичко – Как, уви!
Останала до днеска несемейна!
А, аз пък бях – типичният ерген ...

Напиши ми писмо от което да блика
чрез мастилени знаци, обичта ти към мен.
Да ухае на пролет и горска иглика,
да превърне тъгата в безоблачен ден.
Започни със "Здравей" и човече с усмивка. ...

Една сутрин, още преди да се събудят първите петли, мижавото крайдунавски селце на име Мижитурково, беше огласено от сърцераздирателни викове: Ще скоча –а-а-а!
Уплашените селяни хукнаха, кой гол, кой бос,кой по пижама към скалата, надвесена страховито над Дунава! Там застанал на края й стоеше селски ...