Това радио в седем сутринта
там за първи път
и в час потънал в срам нов ученик
с тежка квадратна раница
пълна с пергели транспортири ...

Обвиняваме другите
Кой ги избра в живота ни?
Кой ги прие с отворени обятия?
Кой им разреши да ни убият?
Кой преглъщаше всичко? ...

Само кажи - и аз ще стартирам веднага.
Пеят турбините, вече развъртащи на форсаж.
И насълзилата по стабилизатора влага
още след първия ще изчезне вираж.
Само кажи - и ще те достигна кат спомен - ...

Някога ще ме разкажеш на някого
като приказка, в която сам не вярваш.
И сам ще съчиниш остатъка
от мига, в който избра да бягаш.
Изведнъж сюжетът ще ти проговори, ...

Моите стихове нежни за теб
скривам дълбоко в сърцето си.
Красиво нанизват се думите -
кехлибарени перли на слънцето.
Толкова радост прелива във мен. ...

Говори ми, умолявам те!
Аз целият съм в слух!
И ме разбери ако можеш –
без да се чувстваш длъжна
да ми простиш непростимото. ...

Не обичам за тебе да пиша.
Твърде лично приемаш нещата.
Аз опитвам без памет да дишам
и по навик налучквам щетата.
Изучаваш до кръв всяка дума. ...

И да се скрия ме намират
словата. Ваят чудеса.
Прошепнал бил насън Всемирът,
че в стих вградени не умират,
за мен ли са или не са? ...

Ненужна вечер. Безлунна дата.
Уиски с бира - Риванол!
Сълзи от пясък. Гръб в кревата?!
Засада? Дузпа? Автогол?
Смътни спомени... Резервни гуми. ...

Време е. Не че някой ще ми пише отсъствие или забележка за закъснение за сутрешното кафе...
Ох, остават броени дни на българския лев за свободно пазаруване, конюнктура.
Прегледах джоба за лева,... няма никой.
В джоба за евро,... нови жълти евростотинки, нови банкноти по 5, 10 евро, ау къде отидоха п ...

Бъди, остани!
авторска песен на Анита Христова Трифонова sekirata
Кога ли, защо ли към тебе поглеждам?
Кога ли, защо ли във тебе се вглеждам?
Кога ли, защо ли във тебе съзирам ...

Целуваше я. Навсякъде, където стигаха устните му. А ръцете. О, за тях нямаше граница. Не се спираха дори, когато достигаха кадифето на бедрата и. Пред очите му беше притъмняло, адреналинът му беше покачен и нямаше как да се спре. Женичката си я биваше. Беше красива блондинка. Имаше пищни гърди, от к ...

Погледни нагоре към небето,
едно към едно е с твоите очи.
Почувствай ритъма в сърцето
и нека слънцето ти носи лъчи.
Разтвори бавно и широко ръце ...

Черна дупка обзема моята душа
и всичко става в тъмнина.
От безброй години боря се с това,
но оправия няма и не виждам светлина.
Страх, тревожност, мъка, болести, тъга – ...

Петък вечер е. Решавам да загася екраните и просто да се насладя на момента. Музиката звучи като фон, а аз се отпускам в стария фотьойл, наслаждавайки се на топлата атмосфера. В ръката си държа любимо четиво и се впускам в приключенията на героите от страниците. Едно меко чувство на комфорт ме обгръ ...

*
Росен коловоз,
следа от охлюв.
Съдбата му изсвирва.
** ...

Все по-често си задавам въпроса:
Дали роботът иска да стане Човек или човекът иска да е Робот?
Оглеждайки се, около мен твърде много хора са вече роботи и то с нисък коефициент на интелигентност. Не мисля, че причината е изкуственият интелект и електронизацията на всичко. По-скоро трябва да се вглед ...

Счупено можеш да поправиш,
когато е сътворено с ръце.
Няма как обаче да направиш
това със счупено сърце.
Счупено сърце се лекува са́мо ...

Счупено можеш да поправиш,
когато е сътворено с ръце.
Няма как обаче да направиш
това със счупено сърце.
Счупено сърце се лекува са́мо ...

Когато Бог създал жената,
от чара женски запленен,
забравил хищната природа,
мъжът е станал джентълмен!
Поднесъл си с любов сърцето ...

Много ми се искаше, да започна сериозно тази тема, и размишлявайки върху подредбата й, в главата ми изскочи един стар виц. И си казах, защо пък не !? Явно има място тук.
Та, вица е за един брат ром, дето отишъл да иска пенсия от Народната власт, като активен борец против ,,фашизъма и капитализъма". ...

Дълго момичето малко
беше чакало в нощта,
и оставаше "за малко"
винаги - да я качат.
Смазващ вятър леденее, ...

Не мога -
ту ти е топло, ту студено.
За бога -
хем ти е сладко, хем солено.
Съвземи се - ...

Под часовника стар с неокастрени клони,
риторично говоря и сам си се слушам:
помня стихове, дето не трябва да помня
и жени, като ледени, зимни вихрушки.
Помня всички обиди, които отложих, ...

Производители обезстопанствени,
изпъдени от ниви, градини,
натикани в заводи с комини,
и производствата са окепазени,
доматите - безвкусни, ...

Вече има кой да мисли вместо нас
(Не че досега сме го правили...)
Той говори ни със меден глас
и помага ни да ставаме дебили...
Всъщност, то, промяната, не е голяма, ...

Зимното ми е приятно
и се лее като мисъл
като лятно наобратно,
а снегът ми е написал,
засега ще закъснее, ...

Да се намерим
Да се обичаме
Да се измъчваме
Да се борим
Да продължаваме ...

Не обичам за тебе да пиша.
Твърде лично приемаш нещата.
Аз опитвам без памет да дишам
и по навик налучквам щетата.
Изучаваш до кръв всяка дума. ...

Епилог
„Дали Бог иска да предотврати злото, но не може? Тогава не е всемогъщ. Дали може, но не иска? Тогава е зъл. Дали и иска, и може? Тогава откъде идва злото? Дали нито иска, нито може? Тогава защо го наричаме бог?“
Епикур
Трондхайм - понеделник, 12 юни 2107
Преждевременно съсухрилият се мъж на с ...

Тази нощ… се стреснах яко:
Някой бичеше дъски!
Пийнах чаша прясно мляко
и със тапите в уши
взех на глас да разсъждавам ...

Отказвам
  да споря
   с вятърни мелници.
Енергия пазя —
  за важни неща. ...

Текст:
Добре… сънувай ме.
Аз ще съм там до теб.
Макар че си онази
далечна светла звезда. ...

Нито принцесата виждам,
нито зърното от грах.
Не че това ме е грижа,
но, режисьор ако бях,
щях да заложа капана ...

Даже и на българския популярен анимационен картун Боко най-официално му омръзна от „знайни и незнайни глупаци“. И не му е вече до смях. Няма си къща, няма си нищо. Гол като пушка. Десетилетия наред опъва каиша за благото на топящия се като захарен памук електорат. А електоратът, тъкмо свърже двата к ...

Такава съм си на разходка в града,
такава съм и в кабинета с хората,
на екскурзия в пещера или чужбина,
сред природата или просто в магазина.
Търсеща, анализираща настоящото, ...