Ако времето имаше сърце – туптящо, топло, истинско,
не щеше да ни бърза то с часовника си безжизнен.
Не щеше да отронва миг, без да погледне,
а всяка секунда с обич би прегърнало.
Ако времето имаше сърце – щеше да спира, ...

ГОБЛЕН В ЗЕЛЕНО
Клони напъпили вече цъфтят,
пили нектар от небето.
Пак в разноцветна магия блестят
гиздави плодни дръвчета. ...

Елементарният отговор е - защото им разрешаваме. А и им разрешаваме защото не ни се занимава. Е, тогава си заслужаваме. Но преди да разгледаме съществото - няколко примера. Може ли президент, който трябва да е широко скроен, да е тесногръда шапка, военен. Може - ако е Айзенхауер - герой от Втората с ...

Ту отнесен в пролетни мисли,
ту зациклил в зимни терзания,
месец април порядъчно вихри
картини с чужди влияния.
Заснежи се разсърден, за кратко. ...

Щом с немощна съсухрена ръка,
погалим дни, що нищичко не значат,
въпросът е: Живяхме ли така,
че дъждове поне да ни оплачат?
Усмихвахме ли пролетен април, ...

Реч на Доналд Тръмп по случай изстрелването на Артемис
Вижте, Луната... тя е голяма скала. Красива скала. Но е запусната. Пълна е с прах. Китайците искат праха, марсианците искат праха – не знам, много хора говорят за това. Но аз познавам Луната по-добре от всеки друг. Направихме невероятна сделка с ...

Една цигулка стържеше в нощта:
Съседът ми се мъчеше да свири.
А в мен се насъбираше нега,
и исках да му правя… харакири!
Натиснах му звънеца посред нощ. ...

Не мога сама да се справя.
Болката не мога да овладея.
Не успявам да се изправя
и да продължа да живея.
Времето лекувало болката, но как? ...

Една жена, като икона свята,
олтара ми без думи ще разбие.
На счупено ще звънне тишината
и котката под скрина ще се скрие.
Ще кретам по скъсената си права ...

Цветя в червено, розово и бяло -
багри ги слънце с нежна красота...
Чудни, тъй прекрасни създания,
празник за очите с дивен аромат -
ирис, карамфили и далии, ...

1. Човешкият гений създаде вибратор с изкуствен интелект... и същият му го начука...
2. Кръстиха я Филия, на деда й, Фильо, и бабата, Лия.
3. Смисълът на израза - Водя кучешки живот - има друг оттенък, когато го казва бълха...
4. - Не съди по дрехите ми - казал 1 клошар на някакво конте - и аз съм г ...

И падналият ангел има шанс
крилете си да върне, своя полет,
че вярата е вечен ренесанс -
след дълга зима идва нова пролет.
След векове на леден, грешен транс ...

ЗАКЪСНЯЛО ПРИЗНАНИЕ
Наситих се на зимната тъга
и тази тишина ми е горчива.
Не съм била поклонник на снега –
но е причина да съм още жива. ...

Мама миа
Една жена под сурдинка ми каза,
че българските партии твърде са много-
демек,много вожд малко индианец
и той не може успешно вредом,да смогва. ...

Ех, да имах пет стомаха!
(Поетика на кулинарното вълшебство)
Степента на нечие присъствие в света е правопропорционална на количеството на неговата/нейната... биомаса.
Авторът
Ех, да имах пет стомаха, ...

Приличам на приказка.
И на вкус съм ванилена.
В нощите запалвам звездите.
Утрото будя,
разпръсвам росата. ...

За пореден път се връщам тук. Това беше нашето място. Тук съм, за да усетя близостта ти отново, с надеждата, че случайно ще минеш през това място и може би ще се засечем. Ще се погледнем и в съзнанието ни ще изплуват всички наши мигове, прекарани тук, всички спомени, всяка прегръдка, всеки разговор. ...

Космос, бездна, вечна тъмнина.
Звезди проблясват и умират.
А след тях - живот и светлина
в мрака смирено се прибират.
Луната първа си отива, ...

Сияе слънчевото утро,
денят се ражда за живот,
надига се Гаврилчо мудно
в очакване на своя род.
Пристига мама със мекички ...

Всеки би могъл да пише,
не е нужен толкова талант,
не е нужно да си с висше,
за да бъдеш словесен музикант!
Нужно е мъничко желание ...

Вместо да лови юрдечки
из гората със Блатечки,
тръгна Тошко с кака Кунка
да се прави на маймунка!
Някъде – отвъд Марица ...

В стаята тъмна, под меко одеяло,
времето тихо за миг е спряло.
Една армия пухена, с лапче до лапче,
оживяват нощем всички играчки.
Мечета с панделки, зайчета сиви, ...

Ставам все по-иронична –
кафето ми на вкус е горчиво.
Всяка сутрин се усещам различна,
а денят и ежедневието сиво.
Липсваш ми много, безкрайно. ...

Неведнъж ли черна котка диво
в път пресече моята мечта?
Колко пъти враната кресливо
ми предрече болка в любовта?
В лабиринти подли да се скитам ...

В стаята тъмна, под меко одеяло,
времето тихо за миг е спряло.
Една армия пухена, с лапче до лапче,
оживяват нощем всички играчки.
Мечета с панделки, зайчета сиви, ...

Артър Херинг се отпусна на една пейка в градската градина, осветена от улични фенери. Нямаше желание да се прибира вкъщи, главата му беше замаяна. Трябваше да помисли какво да направи. Друга такава възможност едва ли щеше да се появи в живота му.
Бе приел поканата на приятеля си Едуард за вечеря в д ...

Моят свят във шепот се побира -
гаснещо мънисто в тъмнина,
и болка с обич кротко се събира,
в разпукана от тишина душа.
Разтварям се бавно като мъглица, ...

Не ме рисувай, чуваш ли, недей!
Боли ме как очите ти ме пият.
Едно червено вино ми налей,
за да не чувам как сърцето вие.
Поредната съм. Днешният модел ...

Когато тръгнеш по пътя сам
и няма кой да те чака там,
спомни си ти съня лъжовен,
как потапя те в далечния спомен
и в буря превръща ти душата, ...

Ставам все по-иронична –
кафето ми на вкус е горчиво.
Всяка сутрин се усещам различна,
а денят и ежедневието сиво.
Липсваш ми много, безкрайно. ...

Със смеха щом свързал си другарство,
имаш си приятел верен, скъп,
чудодейно носи той лекарство
и цери те от тъга и скръб.
И за миг те кара да забравиш ...

От твърде много сладост се губи истинският вкус.
Жена съм.
Думите ми се отдават на лист –
твоето тяло.
Разтварят се в пространството, ...

Ами ако бяхме
само силуети...
Двуизмерно тяло в триизмерен свят,
син фон и огнено оранжево,
греещо от старата ми свещ. ...

Прощавай, дядо,
че до теб аз не бях,
знам, нося си го като грях.
Знам, живот не достига
да изкажа моята скръб, ...

НА „ВАЙБЪР” КАФЕ, ПО ПЕНСИОНЕРСКИ
Хайде всички на кафето
Да затропа ни сърцето...
Мария Панайотова
На сладки чатове в ефира, ...

Що сте родили,
харесвани угнили,
мушмули мили?
Чорбица сива
от зелена коприва ...