7 мая 2016 г., 21:52

На сбогуване

867 0 4

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентина Йотова Все права защищены

На сбогуване

 

Добър вечер, сенки копринени,
потопени в кристалния мрак.
Тишината, преборила зимата,
като паяк изплита мъгла.

 

И къщата, в мрежи обрамчена,
свлича покрив, мазилки руши.
Да забравим, че здравецът някога
дъхави дрехи си ши.

 

Да забравим, че крушата щедро
раждаше плод и дъга
и блестяха предколедни свещи
в косите на крехкия сняг.

 

Ах, не мога, сенки копринени,
да си тръгна от тези стени!
Тук душата ми сякаш зазидаха
всички мигове зли и добри.

 

Тук остава сърцето ми, влюбено
в някого – замечтан и красив.
Вън ме чака погледът скучен
на един мъж, съвсем мълчалив.

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Седем секунди вечност 🇧🇬

ico10

531 mm; f/8 1/2500; ISO 800

За риба 🇧🇬

Доби