7.05.2016 г., 21:52

На сбогуване

870 0 4

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентина Йотова Всички права запазени

На сбогуване

 

Добър вечер, сенки копринени,
потопени в кристалния мрак.
Тишината, преборила зимата,
като паяк изплита мъгла.

 

И къщата, в мрежи обрамчена,
свлича покрив, мазилки руши.
Да забравим, че здравецът някога
дъхави дрехи си ши.

 

Да забравим, че крушата щедро
раждаше плод и дъга
и блестяха предколедни свещи
в косите на крехкия сняг.

 

Ах, не мога, сенки копринени,
да си тръгна от тези стени!
Тук душата ми сякаш зазидаха
всички мигове зли и добри.

 

Тук остава сърцето ми, влюбено
в някого – замечтан и красив.
Вън ме чака погледът скучен
на един мъж, съвсем мълчалив.

Коментари

Коментари

Избор на редактора

1 юли от Бургас

ico10

140 mm; f/7.1 1/3200; ISO 400

Родопско утро

ico10

90 mm; f/16; 1/50; ISO 250

Повелителят на планината

ico10

Източни Родопи Focal length 240 mm, f/8, 1/320, ISO 100

Етюд в алено

ico10

205 mm; f/7.1; 1/640; ISO 100