14 авг. 2004 г., 17:17

* * *

1.1K 0 1
Изсъхна цветето, уж гледано.
Плевелите бяха цел.
Отровата не бе премерена
и всичко стана бързо.
Домъчня ми-
за красотата зелена,
за закачката с новия ден.
Заради теб домъчня ми.
Цветето е вместо мен.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ниела Вон Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Нишката, от която е изградена душата ти, е прекалено нежна!
    Материалът, е безценен! Не очаквай винаги на безценното да се даде
    "реална оценка", защото е трудно да се осъзнае истински безценното, колко е безценно; прекалено оценявани има, за да си сред тях!
    Достатъчно е да те цени един, а най-вече ти да си се оценила!
    Много хора не заслужават да разберат!
    Радвай се,че си неоценима, какво по-хубаво от това!

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...