14.08.2004 г., 17:17 ч.

* * * 

  Поезия
959 0 1
Изсъхна цветето, уж гледано.
Плевелите бяха цел.
Отровата не бе премерена
и всичко стана бързо.
Домъчня ми-
за красотата зелена,
за закачката с новия ден.
Заради теб домъчня ми.
Цветето е вместо мен.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ниела Вон Всички права запазени

Предложения
: ??:??