Aug 14, 2004, 5:17 PM

* * *

  Poetry
1.1K 0 1
Изсъхна цветето, уж гледано.
Плевелите бяха цел.
Отровата не бе премерена
и всичко стана бързо.
Домъчня ми-
за красотата зелена,
за закачката с новия ден.
Заради теб домъчня ми.
Цветето е вместо мен.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ниела Вон All rights reserved.

Comments

Comments

  • Нишката, от която е изградена душата ти, е прекалено нежна!
    Материалът, е безценен! Не очаквай винаги на безценното да се даде
    "реална оценка", защото е трудно да се осъзнае истински безценното, колко е безценно; прекалено оценявани има, за да си сред тях!
    Достатъчно е да те цени един, а най-вече ти да си се оценила!
    Много хора не заслужават да разберат!
    Радвай се,че си неоценима, какво по-хубаво от това!

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...