Aug 14, 2004, 5:17 PM

* * *

Poetry

1.1K 0 1

Изсъхна цветето, уж гледано.
Плевелите бяха цел.
Отровата не бе премерена
и всичко стана бързо.
Домъчня ми-
за красотата зелена,
за закачката с новия ден.
Заради теб домъчня ми.
Цветето е вместо мен.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

princessa (Тоня)

Нишката, от която е изградена душата ти, е прекалено нежна!
Материалът, е безценен! Не очаквай винаги на безценното да се даде
"реална оценка", защото е трудно да се осъзнае истински безценното, колко е безценно; прекалено оценявани има, за да си сред тях!
Достатъчно е да те цени един, а най-вече ти да си се оценила!
Много хора не заслужават да разберат!
Радвай се,че си неоценима, какво по-хубаво от това!

2004-08-25T01:16:46+03:00

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0