1 мая 2005 г., 14:28

***

1K 0 0
На света се появява гол човека
и разкъсва тишината с първи вик...
После тръгва по трънливата пътека:
върви по нея, не спира нито миг.
Върви той - страда, люби и мечтае
за нещо по-добро, за друг живот...
И често груб и лош е, макар да знае,
че може да върви и по различен брод.
Защо ли не размисляме, докато вървим –
от рождество до смърт е кратък интервал,
че всичко преходно изчезва като дим,
а ние лутаме се слепи, до тъжния финал...
Не искам аз да проповядвам днес морал,
нека всеки сам да определя свойто битие –
ще легне на това, което той си е постлал...
Все някак ще го изкараме живота...Как да е...
...........................................................................
Но той един е – защо да не бъде по - красив? Дори лъчист!
/Намирате ме за наивник? А може би отчаян оптимист?!/

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Кабакчиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...