На света се появява гол човека
и разкъсва тишината с първи вик...
После тръгва по трънливата пътека:
върви по нея, не спира нито миг.
Върви той - страда, люби и мечтае
за нещо по-добро, за друг живот...
И често груб и лош е, макар да знае,
че може да върви и по различен брод.
Защо ли не размисляме, докато вървим –
от рождество до смърт е кратък интервал,
че всичко преходно изчезва като дим,
а ние лутаме се слепи, до тъжния финал...
Не искам аз да проповядвам днес морал,
нека всеки сам да определя свойто битие –
ще легне на това, което той си е постлал...
Все някак ще го изкараме живота...Как да е...
...........................................................................
Но той един е – защо да не бъде по - красив? Дори лъчист!
/Намирате ме за наивник? А може би отчаян оптимист?!/