14 февр. 2006 г., 15:06

* * *

1.2K 0 3
Като стар любовен роман ме прочете
и остави ме там на полицата,
сред толкова други.
Бях ти скъпа като ме разкриваше,
всяка страница беше любима,
но завърших не с щастие,
краят беше реален,,
просто там се разделяха.
А оставаше винаги буден,
всяка вечер все ново намираше.
Всяка страница беше любима,
бях ти скъпа докато ме имаше.
Погледни към полицата,моля те,
ще ме видиш сред толкова други,
заличено е името от годините,
а праха е полепнал отгоре ми,
ала знам че ще ме откриеш.
Разлисти ме наново и вярвай ми
ще откриеш в мен цялата истина
и дори да е края реален
ние стеб ще измислиме щастие.
Посегни към полицата,моля те!
Ако не да измислиме края,
то поне заличи ми годините
и изтупай праха ми от името.




























































Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Виоли Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...