Feb 14, 2006, 3:06 PM

* * * 

  Poetry
995 0 3
Като стар любовен роман ме прочете
и остави ме там на полицата,
сред толкова други.
Бях ти скъпа като ме разкриваше,
всяка страница беше любима,
но завърших не с щастие,
краят беше реален,,
просто там се разделяха.
А оставаше винаги буден,
всяка вечер все ново намираше.
Всяка страница беше любима,
бях ти скъпа докато ме имаше.
Погледни към полицата,моля те,
ще ме видиш сред толкова други,
заличено е името от годините,
а праха е полепнал отгоре ми,
ала знам че ще ме откриеш.
Разлисти ме наново и вярвай ми
ще откриеш в мен цялата истина
и дори да е края реален
ние стеб ще измислиме щастие.
Посегни към полицата,моля те!
Ако не да измислиме края,
то поне заличи ми годините
и изтупай праха ми от името.




























































© Виоли All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??