Feb 14, 2006, 3:06 PM

* * *

  Poetry
1.2K 0 3
Като стар любовен роман ме прочете
и остави ме там на полицата,
сред толкова други.
Бях ти скъпа като ме разкриваше,
всяка страница беше любима,
но завърших не с щастие,
краят беше реален,,
просто там се разделяха.
А оставаше винаги буден,
всяка вечер все ново намираше.
Всяка страница беше любима,
бях ти скъпа докато ме имаше.
Погледни към полицата,моля те,
ще ме видиш сред толкова други,
заличено е името от годините,
а праха е полепнал отгоре ми,
ала знам че ще ме откриеш.
Разлисти ме наново и вярвай ми
ще откриеш в мен цялата истина
и дори да е края реален
ние стеб ще измислиме щастие.
Посегни към полицата,моля те!
Ако не да измислиме края,
то поне заличи ми годините
и изтупай праха ми от името.




























































Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виоли All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...