* * *
***
Недоизказани думи
в поглед горещ...
Свенлива нежност и зов.
Дали не се ражда
онази магия,
която всички
наричат „любов"?
В очите ми - светлина,
в ушите - вълшебен звън!
Ти ли си тази жена
от неспокойния сън?
Издълбай в сърцето ми рана.
Сложи на душата крила,
дари ме с капка нирвана!
Недоизказани думи
в поглед горещ...
Бавно гасна по тебе
като
запалена свещ!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентин Кабакчиев Все права защищены
Поздрав за стиха!
