***
Недоизказани думи
в поглед горещ...
Свенлива нежност и зов.
Дали не се ражда
онази магия,
която всички
наричат „любов"?
В очите ми - светлина,
в ушите - вълшебен звън!
Ти ли си тази жена
от неспокойния сън?
Издълбай в сърцето ми рана.
Сложи на душата крила,
дари ме с капка нирвана!
Недоизказани думи
в поглед горещ...
Бавно гасна по тебе
като
запалена свещ!
© Валентин Кабакчиев All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Поздрав за стиха!