***
Недоизказани думи
в поглед горещ...
Свенлива нежност и зов.
Дали не се ражда
онази магия,
която всички
наричат „любов"?
В очите ми - светлина,
в ушите - вълшебен звън!
Ти ли си тази жена
от неспокойния сън?
Издълбай в сърцето ми рана.
Сложи на душата крила,
дари ме с капка нирвана!
Недоизказани думи
в поглед горещ...
Бавно гасна по тебе
като
запалена свещ!
© Валентин Кабакчиев All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Поздрав за стиха!