Jun 7, 2008, 1:01 PM

* * *

  Poetry » Love
1.3K 0 7
 

              ***

Недоизказани думи

в поглед горещ...

Свенлива нежност и зов.

Дали не се ражда

онази магия,

която всички

наричат „любов"?

В очите ми - светлина,

в ушите - вълшебен звън!

Ти ли си тази жена

от неспокойния сън?

Издълбай в сърцето ми рана.

Сложи на душата крила,

дари ме с капка нирвана!

Недоизказани думи

в поглед горещ...

Бавно гасна по тебе

като

запалена свещ!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Кабакчиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...