26 мая 2004 г., 23:12

* * *

2.2K 0 5
Обичах с фанатизма на Непожеланата.
На "онази"- НЕжената във живота ти.
Лъгах с глупостта на Неразбраната.
На онази,чиито истини не спят в леглото й.
Не бях,да,идеалната,фаталната,дори моралната.
Да,бях,объркваща,и плачеща,и молеща,
но имах нещо,нямаща го и Избраната -
болката,с която ще обичам вечно,просеща.
И спрях. Сега съм нечия жена в нечий друг живот,
а истините приютих отново във леглото си.
Сега за някого дори съм райски плод
и знае точно колко цвята има във окото ми.
Но болката,тя - болката, остава
и иска прошка.
Дай й я,пък после отминавай.
Но дай ми,дай ми първо прошка!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ареола Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "и знае точно колко цвята има във окото ми".
    Хареса ми.
    Има интересни и доста сполучливи моменти в повечето от стиховете ти.И в повече-имат нужда и си заслужава да бъдат пипнати и завършени.
  • Истинско!
  • Страхотно е!
  • Браво! Много ми хареса. Имаш оригинални идеи и постигаш ефекта, който си търсила. От мен 6 Отдавна нв бях чела нещо, което да ме впечатли толкова. Успех!
  • Каква е оценката ти читателю?Прочети внимателно всеки ред,усети всеки куплет и накрая ще разбереш,това стихче заслужава 6

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...