26.05.2004 г., 23:12 ч.

* * * 

  Поезия
1777 0 5
Обичах с фанатизма на Непожеланата.
На "онази"- НЕжената във живота ти.
Лъгах с глупостта на Неразбраната.
На онази,чиито истини не спят в леглото й.
Не бях,да,идеалната,фаталната,дори моралната.
Да,бях,объркваща,и плачеща,и молеща,
но имах нещо,нямаща го и Избраната -
болката,с която ще обичам вечно,просеща.
И спрях. Сега съм нечия жена в нечий друг живот,
а истините приютих отново във леглото си.
Сега за някого дори съм райски плод
и знае точно колко цвята има във окото ми.
Но болката,тя - болката, остава
и иска прошка.
Дай й я,пък после отминавай.
Но дай ми,дай ми първо прошка!

© Ареола Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • "и знае точно колко цвята има във окото ми".
    Хареса ми.
    Има интересни и доста сполучливи моменти в повечето от стиховете ти.И в повече-имат нужда и си заслужава да бъдат пипнати и завършени.
  • Истинско!
  • Страхотно е!
  • Браво! Много ми хареса. Имаш оригинални идеи и постигаш ефекта, който си търсила. От мен 6 Отдавна нв бях чела нещо, което да ме впечатли толкова. Успех!
  • Каква е оценката ти читателю?Прочети внимателно всеки ред,усети всеки куплет и накрая ще разбереш,това стихче заслужава 6
Предложения
: ??:??