May 26, 2004, 11:12 PM

* * *

  Poetry
2.2K 0 5
Обичах с фанатизма на Непожеланата.
На "онази"- НЕжената във живота ти.
Лъгах с глупостта на Неразбраната.
На онази,чиито истини не спят в леглото й.
Не бях,да,идеалната,фаталната,дори моралната.
Да,бях,объркваща,и плачеща,и молеща,
но имах нещо,нямаща го и Избраната -
болката,с която ще обичам вечно,просеща.
И спрях. Сега съм нечия жена в нечий друг живот,
а истините приютих отново във леглото си.
Сега за някого дори съм райски плод
и знае точно колко цвята има във окото ми.
Но болката,тя - болката, остава
и иска прошка.
Дай й я,пък после отминавай.
Но дай ми,дай ми първо прошка!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ареола All rights reserved.

Comments

Comments

  • "и знае точно колко цвята има във окото ми".
    Хареса ми.
    Има интересни и доста сполучливи моменти в повечето от стиховете ти.И в повече-имат нужда и си заслужава да бъдат пипнати и завършени.
  • Истинско!
  • Страхотно е!
  • Браво! Много ми хареса. Имаш оригинални идеи и постигаш ефекта, който си търсила. От мен 6 Отдавна нв бях чела нещо, което да ме впечатли толкова. Успех!
  • Каква е оценката ти читателю?Прочети внимателно всеки ред,усети всеки куплет и накрая ще разбереш,това стихче заслужава 6

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...