17 мая 2004 г., 14:32

* * *

2K 0 2

Не искам да им вярвам, когато казват,

че сама съм си виновна

и се кая и се моля да не ме наказват,

въпреки че вината ми е безусловна.

 

Защо ли любовта ти ме докосна –

сега животът ми виси на косъм,

ако мечти се сбъдват в година високосна,

защо ли дните ми са все двадесет и осем?!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мина Август Жорж Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Е аз май пак ще ти дам оценка 6 и няма да ми е за първи пътИначе съм съгласен с Ванката,въпреки че първият куплет не е толкова лош
  • Втория куплет определно звучи много на ниво. Първият малко се дъни стилово, но тук за първи път имам основание да ти дам 6.

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...