17.05.2004 г., 14:32

* * *

2K 0 2

Не искам да им вярвам, когато казват,

че сама съм си виновна

и се кая и се моля да не ме наказват,

въпреки че вината ми е безусловна.

 

Защо ли любовта ти ме докосна –

сега животът ми виси на косъм,

ако мечти се сбъдват в година високосна,

защо ли дните ми са все двадесет и осем?!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мина Август Жорж Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Е аз май пак ще ти дам оценка 6 и няма да ми е за първи пътИначе съм съгласен с Ванката,въпреки че първият куплет не е толкова лош
  • Втория куплет определно звучи много на ниво. Първият малко се дъни стилово, но тук за първи път имам основание да ти дам 6.

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...