17 may 2004, 14:32

* * *

  Poesía
2K 0 2

Не искам да им вярвам, когато казват,

че сама съм си виновна

и се кая и се моля да не ме наказват,

въпреки че вината ми е безусловна.

 

Защо ли любовта ти ме докосна –

сега животът ми виси на косъм,

ако мечти се сбъдват в година високосна,

защо ли дните ми са все двадесет и осем?!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мина Август Жорж Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Е аз май пак ще ти дам оценка 6 и няма да ми е за първи пътИначе съм съгласен с Ванката,въпреки че първият куплет не е толкова лош
  • Втория куплет определно звучи много на ниво. Първият малко се дъни стилово, но тук за първи път имам основание да ти дам 6.

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...