17 may 2004, 14:32

* * * 

  Poesía
1686 0 2

Не искам да им вярвам, когато казват,

че сама съм си виновна

и се кая и се моля да не ме наказват,

въпреки че вината ми е безусловна.

 

Защо ли любовта ти ме докосна –

сега животът ми виси на косъм,

ако мечти се сбъдват в година високосна,

защо ли дните ми са все двадесет и осем?!

© Мина Август Жорж Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Е аз май пак ще ти дам оценка 6 и няма да ми е за първи пътИначе съм съгласен с Ванката,въпреки че първият куплет не е толкова лош
  • Втория куплет определно звучи много на ниво. Първият малко се дъни стилово, но тук за първи път имам основание да ти дам 6.
Propuestas
: ??:??