Не искам да им вярвам, когато казват,
че сама съм си виновна
и се кая и се моля да не ме наказват,
въпреки че вината ми е безусловна.
Защо ли любовта ти ме докосна –
сега животът ми виси на косъм,
ако мечти се сбъдват в година високосна,
защо ли дните ми са все двадесет и осем?!
© Мина Август Жорж All rights reserved.
Иначе съм съгласен с Ванката
,въпреки че първият куплет не е толкова лош
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
