* * *
Поне веднъж до тебе да заспивам
и да не ме е страх, че сутринта,
събуждайки се, ще откривам,
че пак нощта се казва самота.
Да ми покажеш изгрева поне веднъж
да го открия в твоите очи,
та после никога и с никой мъж
да не поглеждам слънчеви лъчи.
Поне веднъж да повървиме по росата
бездомни, мокри, но един до друг.
Да зная, че в гората непозната
живее любовта ни. Ала само тук!
Поне веднъж до теб да се събудя
в ръцете си съня ми да държиш!
Завинаги да ме обичаш до полуда.
Ще можеш ли да издържиш?
и да не ме е страх, че сутринта,
събуждайки се, ще откривам,
че пак нощта се казва самота.
Да ми покажеш изгрева поне веднъж
да го открия в твоите очи,
та после никога и с никой мъж
да не поглеждам слънчеви лъчи.
Поне веднъж да повървиме по росата
бездомни, мокри, но един до друг.
Да зная, че в гората непозната
живее любовта ни. Ала само тук!
Поне веднъж до теб да се събудя
в ръцете си съня ми да държиш!
Завинаги да ме обичаш до полуда.
Ще можеш ли да издържиш?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Лили Николова Все права защищены
