* * *
Поне веднъж до тебе да заспивам
и да не ме е страх, че сутринта,
събуждайки се, ще откривам,
че пак нощта се казва самота.
Да ми покажеш изгрева поне веднъж
да го открия в твоите очи,
та после никога и с никой мъж
да не поглеждам слънчеви лъчи.
Поне веднъж да повървиме по росата
бездомни, мокри, но един до друг.
Да зная, че в гората непозната
живее любовта ни. Ала само тук!
Поне веднъж до теб да се събудя
в ръцете си съня ми да държиш!
Завинаги да ме обичаш до полуда.
Ще можеш ли да издържиш?
и да не ме е страх, че сутринта,
събуждайки се, ще откривам,
че пак нощта се казва самота.
Да ми покажеш изгрева поне веднъж
да го открия в твоите очи,
та после никога и с никой мъж
да не поглеждам слънчеви лъчи.
Поне веднъж да повървиме по росата
бездомни, мокри, но един до друг.
Да зная, че в гората непозната
живее любовта ни. Ала само тук!
Поне веднъж до теб да се събудя
в ръцете си съня ми да държиш!
Завинаги да ме обичаш до полуда.
Ще можеш ли да издържиш?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лили Николова Всички права запазени
