17 янв. 2008 г., 17:15

* * *

742 0 3

Бих искала да се напия,

да забравя всичко, що ме мъчи.

Ако това е изходът, който трябва да открия,

за да се освободя от влиянието на онези две очи,

които обичам повече от всичко,

аз ще се възползвам...

 

Искам да загърбя всичко онова,

което съвсем невинно ме свързва с теб,

искам да съм силна и сурова,

така че да живея свободно

 - да спра да мисля за теб...

 

Трябва да престана с постоянното неистово желание

да те виждам,

трябва да залича в обърканото си съзнание

факта, че те искам...

 

А не трябва да те искам,

защото знам, че няма да си мой.

Банално е да казвам, че те обичам,

така въздишат поети безброй...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Милена Енева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...