17.01.2008 г., 17:15

* * *

739 0 3

Бих искала да се напия,

да забравя всичко, що ме мъчи.

Ако това е изходът, който трябва да открия,

за да се освободя от влиянието на онези две очи,

които обичам повече от всичко,

аз ще се възползвам...

 

Искам да загърбя всичко онова,

което съвсем невинно ме свързва с теб,

искам да съм силна и сурова,

така че да живея свободно

 - да спра да мисля за теб...

 

Трябва да престана с постоянното неистово желание

да те виждам,

трябва да залича в обърканото си съзнание

факта, че те искам...

 

А не трябва да те искам,

защото знам, че няма да си мой.

Банално е да казвам, че те обичам,

така въздишат поети безброй...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милена Енева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...