17.01.2008 г., 17:15

* * *

740 0 3

Бих искала да се напия,

да забравя всичко, що ме мъчи.

Ако това е изходът, който трябва да открия,

за да се освободя от влиянието на онези две очи,

които обичам повече от всичко,

аз ще се възползвам...

 

Искам да загърбя всичко онова,

което съвсем невинно ме свързва с теб,

искам да съм силна и сурова,

така че да живея свободно

 - да спра да мисля за теб...

 

Трябва да престана с постоянното неистово желание

да те виждам,

трябва да залича в обърканото си съзнание

факта, че те искам...

 

А не трябва да те искам,

защото знам, че няма да си мой.

Банално е да казвам, че те обичам,

така въздишат поети безброй...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милена Енева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....