Jan 17, 2008, 5:15 PM

* * *

  Poetry » Love
737 0 3

Бих искала да се напия,

да забравя всичко, що ме мъчи.

Ако това е изходът, който трябва да открия,

за да се освободя от влиянието на онези две очи,

които обичам повече от всичко,

аз ще се възползвам...

 

Искам да загърбя всичко онова,

което съвсем невинно ме свързва с теб,

искам да съм силна и сурова,

така че да живея свободно

 - да спра да мисля за теб...

 

Трябва да престана с постоянното неистово желание

да те виждам,

трябва да залича в обърканото си съзнание

факта, че те искам...

 

А не трябва да те искам,

защото знам, че няма да си мой.

Банално е да казвам, че те обичам,

така въздишат поети безброй...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Милена Енева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...