18 нояб. 2006 г., 21:32

* * *

717 0 2

Нощта е тиха, спокойна

и полъхът липсва дори,

нощта е нежно потайна

прикрила нашите спомени.

 

Нощта е чудно красива

с безбройните свои звезди,

които блещукат и сгряват

безпътните наши души.

 

Нощта е толкова топла и нежна

като прегръдките, с които ме дари

и в тъмнината на своите сенки

тя пази страстта от отминалите дни.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Марина Стоянова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много красиво!И ме върна в една много топла и нежна нощ. Благодаря
  • Прекрасни спомени, нека се възраждат цял живот и се превърнат и в бъдеще.

    Поздрав и усмивка.

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...