Nov 18, 2006, 9:32 PM

* * *

  Poetry
715 0 2

Нощта е тиха, спокойна

и полъхът липсва дори,

нощта е нежно потайна

прикрила нашите спомени.

 

Нощта е чудно красива

с безбройните свои звезди,

които блещукат и сгряват

безпътните наши души.

 

Нощта е толкова топла и нежна

като прегръдките, с които ме дари

и в тъмнината на своите сенки

тя пази страстта от отминалите дни.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Марина Стоянова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много красиво!И ме върна в една много топла и нежна нощ. Благодаря
  • Прекрасни спомени, нека се възраждат цял живот и се превърнат и в бъдеще.

    Поздрав и усмивка.

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...